После сложи ръце на раменете им — едната си ръка на рамото на Глицки, а с другата прегърна сина си.
— Ребека Симс? Отново е Дизмъс Харди.
Стори му се, че чува как тя си поема дъх. Сестра Симс бе заявила достатъчно директно миналия път, че не желае да ѝ се обажда отново и не иска да се замесва повече. Затова побърза да заговори, преди тя да успее да го прекъсне и да затвори.
— Знам, че е малко късно, но си помислих, че ви дължа едно телефонно обаждане. Видяхте ли новините по телевизията?
— Не — отвърна тя. — Опитвам се да не гледам много телевизия. Предпочитам да чета. Какви новини?
27
Джакман разпрати до всички съобщение, че ги иска в кабинета си преди осем часа на другата сутрин. А когато областният прокурор искаше нещо, той го получаваше. До отворената врата в мъртво мълчание стояха Брако и Фиск. Уес Фарел и Харди седяха от двете страни на дивана и пиеха кафе, докато Глицки бе в приемната със съпругата си. Джакман пристигна две минути след уречения час, придружен от Марлин Аш и Джон Страут. След като поздрави сърдечно всички, областният прокурор мина зад бюрото си, седна и даде знак на Трея. Тя въведе Глицки в кабинета и затвори вратата след него.
Джакман не си губи времето с предисловия.
— Диз — започна той, — разбирам, че имаш още десет имена в онзи твой вълшебен списък. Ще го дадеш на Ейб, предполагам.
— Да, сър. Вече е направено. С копие и за доктор Страут. Говорих и с още един потенциален свидетел снощи — една сестра от „Портола“, тя ще разпита хората, с които работи. Доктор Кенсинг е започнал своя списък само преди шест месеца. Моята свидетелка, сестрата, може да има и повече имена.
— И това, без да се брои очакваното нашествие — вметна Марлин Аш. — Имам усещането, че всеки смъртен случай в „Портола“ ще започне да изглежда подозрителен на някого.
Джакман кимна в съгласие, но той беше помислил и за това.
— Ето защо ще помоля доктор Страут да възложи на някой от помощниците си преглед на очаквания поток от молби за ексхумация и аутопсия. Така поне ще бъдем сигурни, че ще има лекарско мнение за нещо нередно при някоя преждевременна смърт, преди да се захванем с нея.
— Желая ви късмет — обади се Фарел. — Искате да кажете, че някои от тези специалисти ще преразгледат заключенията, които тяхната собствена болница е приела. Няма да получите кой знае какво сътрудничество от лекарите, които работят там. А от страна на администрацията ще бъде още по-зле.
— Ще им се наложи, ако им наредим.
— Така е — съгласи се Фарел, — но не можем да накараме докторите и сестрите да изкажат подозрения, ако не желаят. Или ако ги нямат.
Джакман не изглеждаше притеснен от това.
— Не ме разбирайте погрешно. Аз не желая да се появят куп такива искания.
— Но вероятно ще се получат, поне от семействата, ако не от някой друг.
Аш се огледа из стаята.
— По-хубаво да сме готови.
— Добре. — Джакман изглеждаше готов да продължи. — Джон, би ли ни запознал накратко с твоите резултати от вчера, макар да мисля, че в основни линии всички сме наясно?
Съдебният лекар им поднесе своето изложение.
— Госпожа Лоринг е била убита от прекомерна доза павулон и суксинилхолинов хлорид. Това са два мускулни релаксанта, които — особено при човек, който е вече коматозен — могат да наподобят естествена смърт.
— Никакво „могат“ — прекъсна Фарел. — Никой не се беше усъмнил и за миг, докато Диз не ми даде името и не ми каза, че си заслужава да проверя. Аз дори смятах да съдя болницата за недобросъвестност и нямах никакво подозрение, че е била убита.
Страут продължи обяснението си:
— Тези лекарства са много силни и винаги се прилагат чрез система. Освен това, тъй като госпожа Лоринг е била прикована на леглото в интензивното, няма никаква реална възможност да е глътнала хапчета сама, в опит да сложи край на живота си. Тя не би могла да има достъп до тях.
В заключение Страут определяше това отнемане на живот като „смърт, причинена от друг човек“. С една дума — в някаква степен убийство.
— Но калий нямаше? — Глицки искаше да бъде сигурен.
— Никакъв. Не.
В стаята се възцари мълчание, което Джакман наруши.
— Струва ми се, че важната точка тук е не толкова типът медикаменти, които може да са били използвани при тези два смъртни случая. И не бих искал да правя някакви предположения за възможни бъдещи находки, на които можем да се натъкнем. Но независимо от различието в лекарствата, общата черта на тези две убийства е в това, че някой изглежда е знаел или е вярвал, че в „Портола“ се подхожда формално към аутопсиите, когато изобщо се правят, особено в по-очевидните случаи.