— Направих известни проучвания — обади се Страут. — Изглежда, че ограниченията, които са им били налагани, са ги притиснали доста в тази област. Болничните аутопсии по правило така или иначе не са много задълбочени. Тези хора там са си вършили работата отгоре-отгоре. Вече дори нямат и щатен съдебен медицински експерт. Вместо това просто пускат основните сканирания в лабораторията си…
— Ако стигнат дори и дотам — вметна Фарел.
Страут кимна с глава.
— Съгласен съм, че понякога може и така да става.
— И какви са стандартните изследвания, Джон? — попита Харди.
— Различни — отвърна Страут. — В общи линии става въпрос за пари и за ниво на сложност. Първо, имаш изследване А, което е предназначено за алкохол и за някои от най-разпространените вещества — аспирин, кокаин и така нататък. Общо взето, ако се намери причина за смъртта или възможна причина на едно равнище — например намираш токсично ниво на кокаетилен, което е кокаин и алкохол, при изследване тип А — тогава преставаш да търсиш повече. Но ако искаш да продължиш работата, изследването Б е предназначено за набор от други вещества. Обаче всяко следващо ниво на изследване става все по-скъпо. Така че ако има причина за смъртта на първо равнище, повечето хора спират дотам.
— И смяташ, че точно така се е случило при госпожа Лоринг? — попита Джакман.
Страут кимна бодро.
— Това ми се струва най-вероятно. Никой не си е направил труда да погледне по-старателно. Ако бяха го направили, някой щеше да ги забележи.
— След като намери причина за смъртта, ти също ли спря, Джон? — попита Марлин. — Или продължи още?
— Да, госпожо. Можете да сте сигурна. Имаше някакъв хемоагент и малко морфин, заради болката. Получих документацията ѝ, когато поисках тялото — тя е вземала сама морфин в болницата, но в никакъв случай не може да се говори за фатална доза от каквото и да е друго.
— Но щом си е прилагала сама лекарството — попита Фарел, — това означава, че се е контролирала доста добре. Нали така?
— Възможно е — съгласи се Страут. — Тя е чувствала, когато е започвало да я боли, и щом е ставало прекалено мъчително, е натискала копчето на дозатора, за да ѝ се включи морфин.
— А той е предварително дозиран, нали не греша, Джон? — заинтересува се Аш. — Контролира се и времето на подаване?
— Точно така. Няма начин тя сама да си превиши дозата, ако това имате предвид.
— Значи не е била в нещо като кома? — Кой знае защо Харди си въобразяваше, че е било така. Фактът, че е била в съзнание някак си правеше смъртта ѝ още по-тежка. — Искате да кажете, че е била будна? И някой просто е влязъл и я е убил?
— Това не мога да кажа, Диз. Може точно в този момент да е спяла. Но иначе за това дали по принцип е била в съзнание, бих казал определено „да“.
Всички изглежда бяха потънали в мислите си. Областният прокурор просто поклащаше глава непрекъснато. Накрая спря.
— Господин Фарел, искам да ви благодаря, че се отзовахте и дойдохте толкова рано. Надявам се скоро да имаме вести от вас. Благодаря ви за съдействието.
В първия момент Фарел не разбра, че Джакман му казва да си тръгне. Когато му прищрака, прие това много достойно, благодари на прокурора, че се е сетил да го покани, на Страут — за усилията му, както и на Харди.
Страут също заговори.
— Ако нямаш нужда от мен, Кларънс, имам усещането, че ме очаква напрегнат ден и най-добре да се захващам отсега.
След като двамата си тръгнаха, Джакман се изправи, заобиколи и застана пред бюрото си, после с подскок се намести върху него.
— Диз, ние споделяме информацията за Маркъм с теб и ти си човекът, чиято заслуга е да се привлече вниманието на всички нас към случая с госпожа Лоринг. Благодарни сме ти. Но продължаваме да очакваме твоят клиент да свидетелства обстойно пред големия съдебен състав. Особено в светлината на този списък, който той ни е предоставил и който е сам по себе си пълен с редица нови подозрения. — Той погледна към Аш и Глицки, към двамата инспектори на отсрещната стена. — Ако някой би желал господин Харди да излезе навън, сигурен съм, че той ще прояви разбиране.
Но никой не каза нито дума.
Джакман изчака още няколко секунди, после се обърна към Глицки.
— И така, Ейб, всички разбираме, че това поставя случая „Маркъм“ в съвсем различна светлина. Как смяташ да продължим?
Когато Харди влезе, Дейвид Фрийман вдигна поглед от несъмнено блестящото изложение, което пишеше на ръка в юридическия си бележник с жълта хартия.