Фрийман доволно се впусна в обяснение.
— Нещата вече доста се нажежиха, Диз. Ще им се наложи да закопчеят някого заради нещо много скоро, иначе ще има селски бунтове. Много е възможно да се хванат за твоя клиент заради Маркъм, после леко да намекнат, че става и за повечето, ако не и всички други, само дето не могат да го докажат. — Очите му искряха под гъстите стоманени вежди. — Може да си постигнал възможна защита на Кенсинг при процеса, но сега е много по-вероятно, че дело срещу него ще има.
Всъщност Харди беше заключил, че неприятностите на Кенсинг са практически свършили. В еуфорията, последвала правилната догадка по отношение на госпожа Лоринг, а след това и промяната в позицията на Глицки, той — както сега беше склонен да приеме — може би се бе поувлякъл в предположенията си за последиците от резултатите от аутопсията. Фрийман му напомняше, че клиентът му все още е изложен на опасност и е уязвим, може би сега дори повече от преди. За Харди бе по-добре да остане нащрек, докато цялата драма не приключи.
— Нека да ти задам един въпрос — каза възрастният мъж. — Ами ако някоя от следващите аутопсии покаже отново калий? Смяташ ли, че това ще помогне на клиента ти?
— Дейвид, нямало го е при госпожа Лоринг. Ясно ли е? Щом не е убил нея, значи не е убил никого от тях.
— Не е вярно. Просто така ти се иска. А сега започваш и да се ядосваш, което е съвсем разбираемо, защото виждаш, че логиката ти не издържа. Но не си го изкарвай на мен. — Той взе пурата си и замислено я подъвка. — Чуй ме, не искам да ти развалям настроението, наистина не искам. Съгласен съм, че си отворил една врата и тя може да те отведе там, където искаш. Надявам се да стане така. Надявам се, че имаме един сериен убиец, който ще си признае всичко преди залез-слънце. Но помисли за това — кой даде имената на умрелите хора? Кенсинг. Щом като е изпитвал съмнения толкова пъти, защо не се е обадил по-рано? Защо е чакал, докато бъде заподозрян за смъртта на господин Маркъм? Не е ли това малко удобно? И не е ли възможно да е действал в съучастие с някой друг от „Портола“, например някоя от сестрите, така че да не се е налагало да бъде там физически при всеки смъртен случай? Ти се смееш, но тези въпроси не са безсмислени. Разгледал ли си възможността Кенсинг с една или повече сестри да са получавали премии под масата от „Парнас“ за това, че са разчиствали леглата от залежали се безнадеждно болни пациенти без подходяща осигуровка? Подобни неща са се случвали, особено в организации, където парите не достигат. — Той замълча малко, облегна се на стола си и побарабани с пръсти по бюрото. — Не казвам, че всичко това е дори малко вероятно, Диз. Но съм обезпокоен. И ти би трябвало също да се безпокоиш.
Харди се размърда неспокойно на стола си. Фрийман бе негов неофициален ментор от много години и макар че понякога можеше да бъде непоносим, никога не се държеше глупаво. Струваше си да го изслуша човек.
А старият адвокат имаше и още един аргумент. От настойчивостта му си личеше, че може би е най-важният.
— Доколкото разбирам, Диз, десетината имена в списъка на твоя клиент са все хора с прогноза за продължително и безнадеждно заболяване. Не е ли така?
Кимване.
— Тъкмо затова Кенсинг започнал да ги забелязва. Умирали прекалено рано.
— Значи, ако това е вярно, не се ли появява тук едно друго заключение, особено по отношение на Маркъм?
Харди видя веднага проблема.
— Той не влиза в профила. Не се е очаквало да живее дълго.
— Точно така. — Най-после Фрийман изглеждаше удовлетворен. — Сега ако се окаже, че всеки от другите десет е починал от този мускулен релаксант, а не от калий, тогава Маркъм ще има не само различна прогноза, но и различно лекарство спрямо всички други. Това за мен може и да не води до категорично заключение, но все пак поражда своите въпроси, не би ли се съгласил?
— Например кой е убил Маркъм и защо. Точно където сме в момента. — Харди се изправи. — А като си помисля, че само преди петнайсет минути се чувствах така добре, сякаш съм постигнал някакъв напредък!
— Ще се чувстваш много по-добре, когато наистина напреднеш, Диз. Ще видиш.
— Сигурен съм, че така ще бъде, Дейвид. Сигурен съм.
После се обърна да си тръгне, но Фрийман отново го спря.
— Сега, като се замисля, има един начин да използваш тази ситуация, за да помогнеш на доктор Кенсинг.
— Слушам.
— Щом, както разбирам, си успял да заинтригуваш Кларънс и Ейб с различните възможности, които разкритието ти за госпожа Лоринг предлага, навярно ще е възможно да се поровиш малко по-дълбоко в нещата, без да събудиш някакво подозрение. Езиците може да се развържат, може да падне някой и друг бисер.