— Шест, но имаше само пет празни гилзи.
Харди се намръщи.
— Значи са изстреляни пет куршума.
Лангтри сви рамене — откъде по дяволите можеше да знае?
— Четирима убити, едно куче — по един на всеки.
— Каква ти е идеята, Диз?
Харди се обърна към Марлин.
— Мисля, че някой друг е стрелял първите пет пъти, после е сложил оръжието в ръката ѝ, стрелял е отново и е взел последната гилза със себе си…
— И къде е отишъл куршумът? — попита Лангтри.
— Не знам. Излетял през прозореца?
— Беше затворен.
— Може предишната вечер да е бил отворен. А децата? — попита Харди.
Той прехвърли няколко снимки, докато стигне до тях, после за миг отмести поглед настрани и си пое дълбоко дъх. Лангтри се почувства по същия начин, като ги видя — отново му стана зле.
— Какво искаш да знаеш?
— Просто какво се е случило.
Докато през следващите няколко минути Лангтри описваше подробностите по престъплението, Харди прелистваше купчината фотографии. Когато Лангтри свърши, адвокатът продължи с въпросите в друга посока.
— Много шум ли вдига двайсет и две калибров револвер?
— Не много. Не може и да се сравнява с трийсет и пет цяло и седем. Просто изпукване.
— Ако се стреля в къща посред нощ, ще се събудят ли всички?
— Не знам. Може би не.
— Добре. Още един въпрос. Защо му е бил на Маркъм револвер?
— Нямам понятие, приятел. Няма голяма полза за отбрана. С него не можеш да спреш някой изпечен злодей, нали? Освен ако не стреляш съвсем отблизо. Или от упор, както е било тук.
— Добре. — Харди прехвърли още няколко снимки. — Ако не възразявате, сержанте, и вие, Марлин, бих искал да огледам къщата.
Двамата отидоха дотам поотделно с колите си. Лангтри го срещна отново при входната врата на дома на семейство Маркъм и докато ровеше за ключа, един друг мъж внезапно се отправи към тях през зелената площ от съседната къща, като им махаше приятелски.
— Извинете — каза той, — видях ви, че чакате, че стоите на входа. Трябва да знаете, че никой… вече никой не живее тук.
— Да, господине, благодаря. — Лангтри извади портфейла си и значката и я показа на мъжа. — Полиция. Запознати сме със случая. А вие сте…?
— Съседът, ей оттатък, Франк Хусик. — Посочи към своята къща. — Просто хвърлям по едно око.
— И добре правите. Благодаря ви — каза Лангтри. — Ще огледаме още веднъж.
— Заповядайте тогава. Извинете, че ви обезпокоих.
— Няма нищо.
Сега вече бяха вътре, в кухнята. Харди стоеше над тебеширеното очертание върху покрития с мексикански плочки под. Топлата дневна светлина обгръщаше стаята. През един прозорец на тавана обедното слънце хвърляше широк и ярък правоъгълник пред готварската печка. Над умивалника имаше двукрил прозорец, а отзад — перално помещение, в което проникваше достатъчно естествена светлина. Малък коридор покрай хладилника — където бе убито кучето — водеше до полуостъклена задна врата.
Лангтри седеше зад Харди на стол, който бе донесъл от трапезарията. Харди коленичи. Като се изправи, пресече стаята, стигна до умивалника, вдигна резето и открехна десния прозорец. После отстъпи настрани, направи същото с левия прозорец и се върна до тебеширената линия.
— Ако съм тук долу, близо до пода, и изстрелям куршум през някои от тези прозорци — говореше сякаш на себе си той, — няма да улуча отсрещната къща. Ще улуча небето. Искате ли да ми направите още една услуга? Постойте тук в кухнята за минутка.
Лангтри изпълни молбата му и Харди излезе през вратата на трапезарията. Стъпките му отекнаха ясно по централното стълбище, после гласът му долетя отгоре.
— Пребройте до десет и после ме извикайте колкото може по-високо.
След още една минута Харди се върна в кухнята.
— Чух ви, но едва-едва. Бях в стаята на Йън.
— И какво означава това?
— Това означава, че никой не е можело да се събуди, когато Карла и кучето са били застреляни. Това означава, че кучето е застреляно, за да мълчи, което е единственото смислено обяснение.
— Тогава защо са застреляни децата?
— Страхувал се е да не би да е събудил някого горе. Или това, или хлапетата са знаели, че е бил тук, когато са отишли да спят. Само че децата са спели. Изстрелите не са стигнали до горе. И все пак е било твърде рисковано. Така че най-напред е застрелял Йън и затова е заглушил пистолета с възглавницата. После момичетата. Как ви звучи?
Харди нямаше намерение да разговаря със свидетел в присъствието на полицай. Последва Лангтри няколко пресечки, после избибипка за довиждане и се върна на улицата на Маркъмови, където спря, паркира, излезе отново от колата и почука на вратата на Франк Хусик. След като го бе видял с Лангтри и неговата значка, господинът вероятно бе приел, че той също е полицай. Харди го остави да си мисли така.