— О, едва на следващата сутрин. — Споменът го обля за момент. — Господи, това е просто ужасно.
— Значи бяхте близък с тях, със семейство Маркъм?
Той се поколеба.
— Ами, с Карла бих казал, да. Тим беше малко странен тип, поне за мен. — Той се върна в мислите си към по-щастливи спомени, лицето му се озари. — Но Карла прескачаше понякога, помагаше ми за градината, пиехме кафе… приказвахме си хубаво. Не мога да повярвам…
Наведе глава и я поклати. После вдигна отново поглед и се усмихна, но очите му бяха някак стъклени.
Харди остави тишината да продължи още миг. Накрая попита тихо:
— Значи не сте отишли да установите източника на този шум, който сте чули?
— Не. След минута станах, погледнах през прозореца, разбира се, но всичко беше спокойно. Така спокойно…
— Не бихте ли ми описали какво точно видяхте?
— Ами, нищо необикновено, наистина. Къщата на Карла отсреща. — Хусик изглеждаше озадачен от въпроса. — Просто нейната къща. — Не „тяхната къща“, отбеляза си Харди. Само „нейната“. — Но аз знаех, че там бяха идвали хора, и ако всички си бяха тръгнали, нямах желание да я безпокоя, не тази вечер. Нека да си поспи, помислих си.
— Значи беше тъмно.
Отново недоумение.
— Ами… не. Светеха лампите в кухнята и, спомням си, над входа. И лампата горе в хола светеше. — Той се обърна и посочи. — Онази средната, отгоре.
— И какво направихте тогава?
Хусик въздъхна тежко.
— Извинете, господин Харди, но не ви ли казах вече всичко това при първото си изявление?
— Може би не всичко, господине. Не бихте ли отделили още пет минутки? Много ще съм ви благодарен.
Хусик въздъхна още веднъж и се предаде.
— Преминах на Летърман. Помислих си, че ако се посмея, може би ще мога да заспя. Но онази нощ нищо не можеше да ме развесели. Дори и Дейв. Още се безпокоях за Карла. Всъщност непрекъснато мислех за нея. Какво щеше да прави тя сега? — Разсеяно се протегна към чашата си и разбърка с пръст леда в нея. — Но онази вечер не можех да направя нищо повече. Трябваше да чакам и да оставя времето… Както и да е. Бях още буден, затова излязох тук — виждате ли малката оранжерия там отзад? — и поработих с моите бонзаи час, може би два. После — трябва да е било вече два часът или някъде там — видях, че светлините са загасени. Значи Карла си беше легнала… или поне така си помислих тогава. И изведнъж усетих, че и аз мога да заспя.
29
Първото писмо датираше отпреди близо седем години.
Уважаеми доктор Кенсинг,
Настоящото писмо служи да документира решенията, одобрени общо от вас, лекарската група при „Парнас“ и медицинската група „Парнас“ (наричана по-долу „Групата“) след проведеното заседание на дисциплинарната комисия миналата седмица. Вие признахте, че в различни моменти и на различни места, откакто е започнал вашият договор с групата, сте вземали неуточнени количества морфин и викодин за лична употреба. Освен това признавате, че сте алкохолик, който в състояние на нарушени умствени способности вследствие на консумиран алкохол е извършвал професионалните си задължения под равнището на приемливото медицинско обслужване.
Групата обаче признава значителните ви способности като лекар и общественик и преди неотдавнашните разкрития, упоменати в настоящето писмо, ви смяташе за ценен член на своята общност. Поради това съображение, след сериозна дискусия и въпреки несъгласието на медицинския директор, дисциплинарната комисия на групата реши този път да се обърне към вас само с настоящото официално мъмрене, вместо да прекрати трудовия ви договор и да повдигне евентуални наказателни обвинения срещу вас, при следните условия:
1) Незабавно и завинаги ще преустановите употребата на всякакъв алкохол и всякакви наркотици, освен онези лекарства, които може понякога да ви бъдат предписвани от друг лекар по действителни здравословни причини;
2) Периодично доброволно ще се подлагате на изследвания на урината с цел установяване наличието на наркотични и упойващи вещества или алкохол в организма ви;
3) Незабавно ще приемете препоръките на съветника по злоупотребата с наркотични и упойващи вещества и ще посещавате активно програмите, препоръчвани от групата;
4) През следващата календарна година, в допълнение към редовно уговорените срещи с назначения ви съветник, ще посещавате всекидневно така наречената „Програма от дванайсет стъпки“, която е одобрена от групата и цели да реши вашите проблеми с пристрастяването и зависимостта от лекарствени средства;