— Може би. Малко е рано, но може да се окаже, че си заслужава да бъде попритиснат леко с течение на времето.
Но Фиск бе привързан към своето обяснение.
— Бил е единственият от персонала, който е работил при всички от списъка на Кенсинг, разбираш ли?
— Да. Това, което не знам обаче, е колко от тези хора наистина са били убити. И дали не е имало други убийства, които не са в списъка на Кенсинг, при които Бутан не е бил дежурен?
Двамата инспектори си размениха някакъв знак, после Брако призна, че вече е изтъкнал същото възражение преди малко. Той пиеше диетична кола от кутия и се заинтригува от мисълта да се намерят още истински убийства.
— Успяхте ли в тази посока, лейтенанте? — попита Брако. — Казахте, че имате още някои подозрения.
Глицки кимна.
— Една сестра на име Ребека Симс. Още не ми е дала имена на жертви, но подпитва. Трябва да ви кажа, че тя също конкретно спомена господин Бутан.
— На мен той ми хареса — каза Фиск.
— Така си и помислих, Харлен. На мен също за известно време, но после разговарях с него за вторник вечерта.
— Вторник вечерта?
— Когато умря Карла Маркъм. — Глицки изчака думите му да направят впечатление, после продължи: — Аз съм не по-малко заинтригуван от всички други по случая „Лоринг“ и за онова, което може да открием при останалите от списъка на Кенсинг. Но ще ви кажа и на двамата честно, малко ми е трудно да извърша този скок на мисълта и да повярвам, че става дума за свързани убийства.
Брако няколко пъти изщрака с капачката на кутията с газирана вода.
— Имаш предвид дали единайсетте убийства на Кенсинг изобщо са свързани с Маркъм?
— Точно така — отвърна Глицки. — Една нишка отвежда назад, към тези смъртни случаи, причинени от павулона, а друга води към калия. Но дали тези две линии се срещат? — Чаят му бе достатъчно потъмнял и той го опита, после отхапа от геврека, подъвка замислено и след това поклати глава. — Знам, че е възможно. Би могло даже да имаме тук точно това. Много ми се иска някак си да са свързани, но просто не мога да направя този скок.
— Не може да не са свързани — протестира Фиск.
— Защо да не може, Харлен?
— Ами, искам да кажа… Нали от Маркъм тръгнахме, за да стигнем дотук?
— Аз също си помислих така, когато най-напред чухме за Лоринг, но сега започвам да се съмнявам. Затова може би ти ще успееш да ме убедиш. Защо трябва да са свързани? Имаме ли някакви доказателства, които ги обвързват? Имаме ли сходен медикамент? Същия начин на действие? Нещо? Кажи ми, ще се радвам да чуя.
Глицки знаеше, че звучи малко грубо. Ядосваше се на себе си най-вече заради това, че първата му хипотеза бе обърната надолу с главата след добавянето на Лоринг към случая с Маркъм. Но щеше да използва Фиск като спаринг-партньор. Може би пък момчето щеше да предложи нещо, за което самият Глицки не се бе сетил.
След като поразмисли малко, Фиск заговори.
— Все пак имаме едно и също място на убийствата, лейтенант. Медикаментите са приложени по един и същ начин — през системата, нали така? Това вече е нещо.
— Да, наистина — призна Глицки и отпи малко чай. — Но достатъчно ли е това всъщност, за да свържем наистина Лоринг и Маркъм? Същият начин на действие, но различни отрови? Не знам. Проблемът са Карла и децата. Не мога да повярвам, че това не е свързано с Маркъм. Просто не мога да стигна чак дотам.
Брако имаше въпрос.
— Добре. А какво може да се каже за Бутан тогава? Казахте, че сте го питали за вторник вечер.
— Така е. Оказа се, че имал майсторска степен по бридж и същата вечер е бил на турнир в Сан Хосе, където е прекарал цялата нощ. Ако е вярно — а аз се обзалагам, че е така — това го елиминира от случая с Карла, а следователно и от Маркъм.
— Но не и от Лоринг или от някой от другите. — Фиск най-после схвана проблема на Глицки.
— Именно. То изобщо няма задължителна връзка с тях. Всъщност, ако Бутан е умъртвил Лоринг, те почти сигурно не могат да бъдат свързани.
Чули тази истина, те млъкнаха. Глицки хапна още малко геврек, Брако отпи от содата си. Фиск реши, че иска някаква закуска, избута стола си назад и се отправи към щанда. Другите двама мъже го наблюдаваха как отива.
— И така, какво искаш да правим сега, лейтенант?
Глицки разбираше какво пита Брако. В административен смисъл убийствата от списъка на Кенсинг нямаше повече да бъдат част от разследването за убийството на Маркъм — току-що в някаква степен бяха установили това. Двамата нови инспектори нямаха претенции да им бъде възложено нещо, което можеше да се окаже много тежък случай със серийни убийства.