— А какво искаш да правиш, Дарел?
Брако не се колеба.
— Все още бих искал да получа някаква насока за Маркъм.
— И как предлагаш да стане това? Занимаваш се с този случай повече от седмица. Имаш ли заподозрян, за когото не зная?
— Имам въпроси, които не съм задал, ако това имате предвид. Имам и две идеи.
— Хубаво. Дай да чуем едната.
— Нека да преместим фокуса от Маркъм. Там никой нищо не е видял. Но освен това ни остава Карла, а както сам казахте, който е убил нея, е убил и съпруга ѝ, нали така?
— Малко ще се затрудниш да докажеш обратното.
— Обаче ако позволите, сър, ние даже не сме погледнали. Не сте го поискали от нас.
Глицки знаеше, че Брако е прав, че от самото начало им бе сложил юзди по тяхното разследване, като не ги допускаше до истинските главни участници, включително и до Кенсинг. Това бе създало вакуум там, където трябваше да има основна информация — алибита, кой къде е бил по часове, възможности. Брако продължаваше:
— Мотаем се вече седмица само с мотиви и женски клюки. Но ако някой е убил Карла, тук работим вече с много ограничена група заподозрени.
— Как стигна до това?
В очите на Брако пламтеше духът на преследвача.
— Най-напред забравяме сестрите. Както ми се струва, че току-що доказахме, връзка между някоя от тях и Маркъм е изключена. Никоя от сестрите тук не е убила Карла и децата ѝ, за това залагам един милион долара.
— И аз също.
— Добре, тогава кой остава? Кой е бил там миналия вторник?
Той взе да сгъва пръстите на ръката си:
— Кенсинг, Дрискол, Рос, Уолтрип, Коен. Един от тях е.
— Един от кои?
Фиск се бе завърнал със сладоледен сандвич.
Глицки кимаше доволно. От Дарел един ден щеше да излезе полицай.
— Какво? — попита Фиск отново.
Глицки махна към Брако.
— Дарел ще ти каже след минутка, Харлен. Междувременно, момчета, спомняте ли си Харди? Адвокатът на Кенсинг? В кабинета на Джакман тази сутрин?
— Човекът със списъка на Кенсинг — каза Брако.
— Точно така. Както може да сте забелязали, той има уговорка с Джакман. Изпращаме му записи от разпитите и всякакъв доказателствен материал. — Недоверчивите им изражения го накараха да кимне. — Не ме питайте. Но на теория ние си разменяме информация, така че може да поискате да разберете какво е научил той, преди да започнете. С кого е говорил. Какво са му казали. Той наистина някога беше полицай и…
— Кой? — попита Фиск. — Харди?
— Много отдавна, Харлен. Той бе моят партньор, всъщност. Обикаляхме заедно в униформа. — Изчака ги да осмислят това, наслаждавайки се на физиономиите им. — Не е глупав и може да е разговарял вече с някои хора, което би ви спестило време. И ако само си помислите, че укрива нещо от вас, арестувайте го и го доведете при мен. Или още по-добре — застреляйте го и скрийте трупа.
Обаче нещо не устройваше Брако.
— Значи ако Харди е някак си с нас, Кенсинг го зачертаваме?
Глицки си позволи тънка усмивка.
— Не. Но няма да е най-лошото нещо на света, ако Харди остане с това впечатление.
За Харди хвърлянето на стрелички бе някаква форма на медитация, както свиренето на цигулка за Шерлок Холмс — така бе казал някога на Фрийман. Но Брако и Фиск не знаеха това. Бе се ровил в новите папки с материали от близо два часа, почти веднага след като се върна от срещата си с Джеф Елиът. Когато инспекторите дойдоха, току-що се бе изправил, протегнал и решил да помята малко стрелички, за да даде време на новите факти да се уталожат в съзнанието му. Двамата инспектори без съмнение си мислеха, че се забавлява в края на работния ден, а и той не сметна за нужно да ги освободи от това впечатление. Харди хвърли още една стреличка.
— Какво искате най-напред?
— Лейтенантът каза, че ще ни дадете онова, с което разполагате — отговори Брако.
— Само че повечето неща, които имам, са всъщност ваши. Може да стане малко досадно. — Последният изстрел от този рунд улучи двойното 11 и Харди се ухили доволно, отиде до дъската и прибра стреличките. — Е, добре, ето нещо, което може би не знаете. Спомняте ли си Франк Хусик?
— Съседът?
— Именно. Чул е изстрелите в единайсет без петнайсет. Погледнал е към съседната къща и лампите са светели. Един час по-късно все още са били запалени. Обаче два часа по-късно някой ги е изключил. Ето ви един жокер — не е била Карла.
— Аз бях там малко преди десет. — Брако седеше на канапето наведен напред, със стегнат гръбнак, с лакти на коленете, сплел дланите си отпред. — А лейтенант Глицки знае ли това?