— Смятах да му се обадя по-късно, така че вероятно не знае. — Харди хвърли поглед към Брако. — По кое време си тръгнахте оттам?
Дарел отговори спокойно:
— Няколко минути след вашия клиент, да кажем точно в десет.
— И той бе последният посетител?
— Колата му бе последна на улицата отпред, да. А и ми каза, че е бил последният, и че семейството се приготвяло за сън.
— След като си тръгна — Харди метна една стреличка, — отидохте ли до къщата?
При този въпрос Фиск, който небрежно разгръщаше страниците на едно от списанията на Харди, изведнъж спря и вдигна поглед.
— Не — отвърна Брако. — Вашият човек някак си ме убеди, че им се е струпало много през деня. Какво е правил той, след като си е тръгнал?
— Отишъл си е вкъщи и е легнал да спи. И, инспекторе — Харди хвърли отново, — не се е връщал.
— Може ли да го докаже?
— Можете ли вие да докажете, че се е върнал?
Фиск се изкашля, затвори списанието и го пусна на края на масата.
— Господин Харди, Дарел! Какво ще кажете да оставим Кенсинг извън играта, докато той сам не се намеси в нея? Как ви звучи това?
Харди бе отишъл отново на дъската и си събираше стреличките. После се върна до бюрото, сложи ги на него и си издърпа един стол отстрани.
— Добра идея, инспекторе. Доктор Кенсинг няма да се намеси отново. — После посрещна погледите им. — Извинявам се, ако съм малко докачлив по отношение на своя клиент.
Брако не бе помръднал и сантиметър, но раменете му се отпуснаха едва незабележимо. Когато заговори, тонът му също бе помирителен.
— Стеснихме кръга до пет души, които са били в интензивното онази сутрин, без двете сестри. Това устройва ли ви?
Харди бе малко смутен, но не и изненадан да види как предсказанията на Фрийман от тази сутрин се сбъдват толкова бързо. Ако сестрите се изключваха от разглеждане във връзка с Маркъм, тогава смъртта на Марджъри Лоринг не се свързваше по никакъв начин с Кенсинг. Но като си изкриви малко душата, той само кимна.
— Ако сестрите имат алиби за вторник вечер…
— И двамата имат — увери го Брако. — Раджан Бутан е играл бридж в Сан Хосе. Макар че лейтенант Глицки казва, че някои от персонала го смятали подходящ за Лоринг. Ако трябва да си признаем, Харлен и аз също не го намираме за много неподходящ…
— И той е бил един от дежурните при Маркъм? — прекъсна го Харди.
— Да. Но си има това алиби за Карла. А другата, Кони Роу, си е била вкъщи със семейството — мъж, две деца. Не е излизала.
— Ясно.
— Така че сценарият за къщата на Маркъм изглежда следния: някой идва между десет и десет и четирийсет и пет и Карла отваря вратата на този човек, който и да е той. После децата отиват да си легнат, докато Карла и Хикс разговарят. В някакъв момент Хикс се извинява и влиза в кабинета, където Маркъм си е държал пистолета.
— Кой би могъл да знае това? — попита рязко Харди. — Не просто, че е имал пистолет, но и къде го държи?
— Уместен въпрос — призна Фиск, — но ако този Хикс е бил близък на Карла, а изглежда, че е така, може и да е знаел.
Харди реши, че това е достатъчно смислено обяснение.
— Добре. Нека се върнем на останалите — продължи той. — Без моя клиент, разбира се.
Брако ги изстреля веднага.
— Дрискол, Рос, Уолтрип, Коен.
Харди беше срещнал името на Коен само преди час, по време на четенето — в доклада, написан от Брако и Фиск за онова, което бяха установили миналия петък вечерта, но бяха забравили да запишат на касетофон. Тогава то сякаш бе отскочило от страниците срещу него и бе пратило сърцето му в гърлото. Чувайки отново името ѝ, той не показа никакво вълнение, даже си позволи да се засмее.
— Давам си сметка, че не съм говорил с нито един от тези хора. Кои са Уолтрип и Коен?
Доколкото Харди знаеше от докладите и разпитите, които бе прочел, инспекторите също не бяха разговаряли с никой от тези хора, но сега не декларираха това. Брако само отговори сдържано:
— Просто лекари, които също са били в интензивното през този ден — Кент Уолтрип и Джудит Коен.
— Но няма данни да са били и у Карла?
— Не — отговори Фиск. — Приемаме, че и двамата са познавали Маркъм, но извън това не разполагаме с кой знае какво за тях.
— Само имената, това е всичко — добави Брако. — Не смятам, че някой от тях е изиграл някаква роля тук, но ги включихме просто за да бъдем изчерпателни.
Харди кимна.
— Значи остават Дрискол или Рос.
Беше ред на Брако леко да се усмихне.
— В рамките на приетите тук правила.
Което означаваше, че той не изключва Кенсинг.
Харди си позволи дружелюбно кимване.