— А как е тяхното алиби? На Дрискол и Рос?
Очевидно смутени, инспекторите размениха поглед.
— Още не сме имали възможност да разговаряме и с тях.
— Може би имате желание да го направите — каза той дружелюбно. — Междувременно, просто за изчерпателност, аз ще се опитам да се свържа с Уолтрип и Коен.
Покойниците с номера две и три от списъка на Кенсинг бяха кремирани, което изключително силно ограничаваше възможностите за някакви допълнителни съдебномедицински анализи. Четвъртото име беше Шърли Уотръс.
Тя беше умряла в деня след миналата Коледа. Приета в болницата седмица по-рано с остър флебит, тя получава удар в леглото, който я парализира и я прави неспособна да комуникира. Преместена в интензивното за наблюдение и по-нататъшни изследвания, на петия ден тя умира, без да се върне в съзнание. Болничната аутопсия установява като причина за смъртта мозъчен кръвоизлив.
Този път Страут знаеше точно какво търси — коктейла павулон — и го намери. Госпожа Уотръс също е била убита.
Глицки, Аш и Джакман се бяха скупчили в кабинета на Марлин и провеждаха кратко съвещание. Нейният колега си бе излязъл в края на работното време и Джакман седеше на неговото бюро. Глицки си бе придърпал един стол и го бе яхнал с облегалката напред, гледайки към тях.
— Разбира се — казваше Глицки, — той няма представа какво е правил на дванайсети ноември — имаше предвид Раджан Бутан, — но за деня след Коледа може и да си спомни.
— Той християнин ли е? — попита Марлин. — Може би не празнува Коледа.
— Християнин или не, това е празник. — Джакман се обърна към Глицки. — Ейб, той чист ли е за Карла Маркъм?
— Разполага със сигурно двайсет души, които ще се закълнат къде е бил по времето, когато Карла е била застреляна. За мен това значи, че е чист както за нея, така и за Маркъм.
Джакман побутна някакви кламери по бележника пред себе си. Когато заговори, едва ли не сякаш си говореше сам.
— Изглежда повече от вероятно, че Кенсинг би могъл да бъде източникът на този проблем в „Портола“, ако това няма връзка с Маркъм.
Марлин добави своите разсъждения.
— Мисля, че е крайно време да го изправим пред големия съдебен състав и да разберем какво знае веднъж завинаги. Изключваш ли го за Карла, Ейб?
Глицки едва не се изсмя.
— Далеч съм от това. От моя гледна точка той си остава основна фигура. Всъщност ще се отбия у тях на връщане към къщи. — Глицки извади ужасяващата си усмивка, а после и лист хартия от джоба на сакото си. — Този път със заповед за обиск.
Марлин стана от стола си.
— Ако ми дадеш пет минути, мога да приготвя и призовката, която също да му връчиш. Става ли?
— Ехей! — възкликна Джакман. — И двамата забравяте нещо. Обещах на Харди, че ще дадем на Кенсинг трийсет дни отсрочка.
Това помрачи ентусиазма в стаята само за наносекунда, не по-дълго. Марлин беше приготвила отговора си едва ли не още преди да чуе възражението.
— Това се отнасяше за убийството на Маркъм, Кларънс, когато Кенсинг бе нашият заподозрян. Съвсем конкретно. Харди в никакъв случай не би могъл да възразява, ако съдебните заседатели желаят да изслушат Кенсинг за списъка, който сам е предоставил.
— И то колкото е възможно по-скоро. — Глицки се обърна към окръжния прокурор и добави с официален тон: — За да може нашите съвместни разследвания да продължат в дух на сътрудничество.
Джакман помисли известно време и накрая кимна.
— Добре, направете го.
31
Доктор Кент Уолтрип разказа на Харди, че направил сутрешната си визитация в интензивното — имал пациент, който се борел с лумбално възпаление — и приключил някъде около десет и четвърт, след което отишъл в клиниката да види редовните си пациенти. Там работил цял ден. Служебният телефон на Джудит Коен също бе в указателя и Харди се изненада и зарадва, когато малко след пет часа за втори пореден път днес попадна не на секретар, а на истински глас по телефона. На рецепцията се представи, обясни връзката си с Ерик Кенсинг и помоли учтиво, ако е възможно, доктор Коен да му се обади, когато получи съобщението.
— Мога да я уведомя по пейджъра веднага — отговориха услужливо отсреща. — Ако ми дадете вашия номер, просто ще го съобщя.
Две минути по-късно Харди стоеше до отворения си прозорец и гледаше надолу по улица „Сътър“, когато директния му телефон иззвъня. Добра се с три крачки до бюрото, грабна слушалката и каза името си. От другата страна на линията чу как някой рязко си пое дъх.
— Адвокатът на Ерик, нали? С него всичко наред ли е?