— Бурята. Забрави!
Кенсинг се обади на Харди от мобилния си телефон. Адвокатът звучеше така, сякаш се намира в ресторант. Джакман вече бил говорил с него. Призовката бил формулирал като молба. Искали да продължат с разследванията по списъка на Кенсинг, а без неговите показания съдебните заседатели щели да бъдат на тъмно. Харди преценил, че сътрудничеството няма да им навреди и се съгласил с новото положение. Но адвокатът далеч не прие така спокойно новината за обиска, която Кенсинг му съобщи.
— Глицки е бил у вас тази вечер? Какво търсеше?
— Не мисля, че беше нещо конкретно. Мисля, че искаше просто да ме сплаши, макар че взеха някои от дрехите ми.
— Защо са го направили?
— Казаха, че търсят кръв. Може и да са намерили нещо.
— Исусе Христе!
Харди възнамеряваше да изключи мобифона си, когато двамата с Франи излязат от къщи за седмичната си среща. Това бе едно от правилата им, но той бе забравил и разбира се телефонът иззвъня и той отговори, казвайки, че ще му отнеме само секунда. Оттогава бяха минали почти пет минути. След като обаче на телефона бе Кенсинг, Харди искаше да го разпита надълго и широко за несъответствието между разказа на Джудит Коен за вторник вечерта, според която се е прибрал у дома си не по-рано от един часа, и неговия собствен разказ, според който излизаше, че е бил там към десет и половина.
Вместо това обаче двамата мъже заговориха за претърсването и за утрешното му явяване в съда. После дойде сервитьорът, който му даде знак, и Харди разбра, че наистина трябва да свършва. Тук не обичаха мобилните телефони. Харди също не ги обичаше. Особено в този момент.
Все пак успя да вмъкне още едно изречение.
— Непременно обаче трябва да говорим, преди да се изправиш пред съдебните заседатели.
Ако Глицки или неговите инспектори говореха с Коен, както Харди бе направил, щяха да предадат информацията на Марлин Аш и явяването на Кенсинг в съда утре нямаше да бъде никак приятно. Като се добавеха различните му мотиви и настървението на Глицки, неубедителното алиби можеше да се окаже достатъчно, за да го обвинят. Най-малкото трябваше да знае за разказа на приятелката си, иначе щеше да бъде посечен.
Така че се уговориха да се срещнат на сутринта в осем и петнайсет у Кенсинг.
Франи вдигна чашата с шардоне и я чукна в неговата.
— Това изглеждаше като много мил разговор — каза тя.
Харди демонстративно изключи мобифона и го прибра в джоба на сакото.
— Неволна грешка, кълна се — отвърна той. — Но по-лека, отколкото тази, която е направил Кенсинг, когато е разговарял с Ейб или когато излъга за часа, в който се е прибрал вкъщи миналия вторник.
Франи спря насред глътката.
— Не обичам да слушам за клиенти, които те лъжат.
— И на мен не са ми любими. Всъщност по принцип слагам лъженето сред първите десет неща, които не бих искал да правят моите клиенти.
— И Ейб сега му е претърсил къщата?
Харди топна малко хляб, заквасен с тесто, в чинийката със зехтин и го поръси със сол.
— С такова впечатление останах.
— Снощи Ейб бе склонен да мисли, че може би Кенсинг в края на краищата не е намесен.
— Така е. Само че снощи всички бяхме развълнувани около госпожа Лоринг и знаехме със сигурност, че Ерик не е бил в болницата, когато тя е била убита, затова изглеждаше, че той е напълно изчистен от подозрения. Но днес за съжаление се оказва, че другите случаи в „Портола“ може би нямат нищо общо с Маркъм или жена му. В общи линии изглежда, че никой от онези, които биха могли да убият госпожа Лоринг, дори не е познавал Карла Маркъм, камо ли да е ходил в къщата ѝ. Което означава, че не са свързани.
— Което означава, че твоят клиент се връща в списъка на Ейб.
— Ако изобщо някога е излизал оттам. Но ти познаваш Ейб. Той обича да започва с голям списък и после да го намалява.
— Искаш да кажеш, че има много други заподозрени?
— Разбира се. Още е рано.
— Още колко?
— Още двама, може би трима.
Франи подсвирна тихичко.
— Дълъг списък. Има ли там някой друг като Кенсинг, когото Ейб така да си е харесал?
Харди взе менюто си и го погледна, после обърна ухиленото си лице към нея.
— Стига сме говорили за право. Тази вечер смятам да опитам пясъчната писия. Няма по-сочна риба от прясната тихоокеанска писия, а тук ги приготвят страхотно. Лимон, масло, пъпки от капарис. Просто божествено. Наистина трябва да ги опиташ.
32