За миг Харди се замисли.
— Даваш ли си сметка, че това ти е алибито за убийство, Ерик?
Кенсинг бе непреклонен.
— Това не бива да излиза наяве.
Харди му хвърли един кос, разочарован поглед.
— Тогава най-добре стискай палци Глицки да не е говорил с Джудит.
— Ако е говорил, ще му кажа, че се е объркала. Не е било онази нощ.
Останалата част от разговора беше по-проста. Тя се проведе във фоайето на Съдебната палата. По време на пътуването си с колите през града двамата мъже бяха успели малко да се поуспокоят, макар Харди да бе осъзнал тревожната мисъл, че сега пък Джудит Коен няма алиби за времето на смъртта на Карла Маркъм. Но не смяташе да повдига този въпрос пред клиента си, не тази сутрин. Имаше други, по-неотложни грижи.
Започна разговора, като напомни на Кенсинг, че няма физически доказателства, които да го обвързват със смъртта на Маркъм или на Карла. Онова, което имаше значение в процесите, бе доказателствената част. Ако обвинението се увлече по мотивите или възможните мотиви, Харди посъветва Кенсинг да отговаря на въпросите учтиво. Не се налагаше да се противопоставя. Да не спори. Да се придържа към въпросите.
— Най-важното, Ерик, е да се измъкнеш от този списък на подлежащи на подозрение.
Лекцията продължи. Харди още един път предупреди клиента си да говори истината дори за обстоятелства, които му изглеждат крайно неприятни — между него и Маркъм, Маркъм и Ан, него и „Парнас“. Да казва цялата истина, особено за отиването си в бара в нощта на убийството на Карла. Ерик можеше да го вярва или не, но истината бе най-добрият приятел на невинните. А освен това именно защитата на свидетелската тайна бе основният смисъл на големия съдебен състав.
— Искаш да кажеш, че няма да се разнесе?
На Харди никак не му се искаше да го признае, но го направи.
— Не. Всичко се разнася, Ерик, от време на време. Но от големия състав информация наистина изтича рядко. Ако си спокоен и обясниш ситуацията, без да привличаш ненужно вниманието към нея, тя просто ще си отмине, след което повече няма да си заподозрян. — Държеше да му обясни това добре. — Защо големият състав ще се занимава с това, че си се отбил за няколко чашки в бара след един много тежък ден? Добре, ти си алкохолик и не трябва да пиеш, но престъплението, което се разглежда, е убийство, не алкохолизъм.
Харди трябваше да го накара да осъзнае този решаващ момент. Стояха сами край стената, върху която бяха изписани имената на убити полицаи. Вече минаваше девет часът, а Кенсинг трябваше да бъде горе до девет и трийсет. Шумът в приличащото на пещера фоайе се покачваше с увеличаването на движението на хора — полицаи и адвокати, както и постоянен поток от граждани, който понякога наистина изглеждаше огромна тълпа, особено тук. Харди се приближи на крачка до клиента си, почти притискайки го към стената, приковавайки го с погледа си.
— Чуй ме, Ерик. Ти си интелигентен човек, но в този момент позволяваш на страха и липсата на ясна преценка да ти навредят. Не те обвинявам, че си разтревожен. Моментът е страшничък, но не позволявай това да те заблуди за начина, по който ще изглеждаш на тези двайсет съдебни заседатели. Ти си лекар, уважаван гражданин, свидетел, който доброволно оказва съдействие по едно убийство. Не можеш да бъдеш заподозрян, защото просто не си бил в дома на Карла, когато е била застреляна. Бил си някъде другаде — къде точно, няма да има значение. След като веднъж съдиите чуят това, психологическото предимство е твое. Къде си бил, когато не си убивал Карла Маркъм, няма да представлява никаква новина, че да изтече като информация, също както цветът на вратовръзката, която си носил. Има само един човек, всъщност, който се вълнува от това, че си отишъл в този бар и си пил — самият ти. Така че не позволявай на обвинителката, на Марлин Аш… Не се оставяй да те обрисува като убиец. Ти не си такъв. Това е истина и е факт. — Харди дори опря пръст в гърдите на Кенсинг. — Осъзнай това. Приеми го. Дръж се така.
Но клиентът му все още не беше съвсем съгласен.
— Искаш да рискувам кариерата си заради това?
Харди помисли и отговори с равен тон:
— Ако се качиш горе и криеш нещо, това ще се разнася отвсякъде от тебе като воня и съдиите ще го надушат. И когато то неизбежно излезе на повърхността, ще си лъжесвидетелствал, което е подсъдно. Качи се там като невинен човек и такъв ще излезеш. Ако те хванат, че лъжеш, а Глицки непременно ще го направи, ако му дадеш време, най-вероятно ще те обвинят. Тогава ще бъдеш лъжесвидетел, ще си останеш пияница, а на това отгоре ще си и заподозрян в убийство. И какво ще стане с кариерата ти тогава?