— Благодаря, че ми отвори очите — каза ѝ той. — Има ли някой друг, когото си харесваш?
— Истината е, че няма, Ейб. Ще говоря със счетоводителя и може би с двама от членовете на борда днес следобед. Трябва да разширя мрежата и да напредна поне малко по отношение на парите, иначе Кларънс ще бъде недоволен. Той вече сигурно е недоволен, че уговорката с Дизмъс не ни донесе нищо съществено.
— На мен ми донесе — призна Глицки скръбно. — Не го арестувах, а започва да изглежда, че е било за добро.
По това спор нямаше и Марлин продължи:
— Е, както и да е, поискала съм преглед на цялата им финансова документация за последните три години и ще видим кой може да даде задоволителни обяснения. Ще предложа на големия съдебен състав директно да се заеме с въпроса за злоупотребите. После може и да се върна към обвинението в убийство, но сега приоритетът ми е…
— За какво си говорите вие двамата?
Всъщност да се каже, че Брако и Фиск разговаряха, не бе точно. Бяха приключили проведените преди обед разпити и се бяха срещнали в палатата. Тонът на техния разговор, както си седяха на бюрата, бе накарал лейтенанта да излезе от кабинета, слагайки край на срещата му с Аш.
— Нищо, сър, извинете.
Дарел Брако не искаше да топи партньора си, макар че бе силно разочарован от него.
— Не ми звучеше като нищо.
Глицки стоеше до обединеното им бюро със светофара по средата. Гледаше ту към единия, ту към другия.
Накрая Фиск се огъна.
— Малачи Рос ми каза кога се е прибрал вкъщи във вторник вечерта, но времето не съвпада с това, което бе казала жена му.
— И Харлен казал на Рос какво е казала тя — довърши Брако.
— Казал си му?
Гласът на Глицки бе равен. Аш бе влязла в стаята и стоеше зад него, клатейки глава пред тази комична сцена.
Фиск кимна.
— Тя каза „след полунощ“, а той каза „десет часа“. И той само заяви, че тя е сбъркала. Станало е грешка.
— И след това, в минутата, когато Харлен е излязъл през вратата, той ѝ се е обадил по телефона. — Брако бе просто ужасен от гафа на партньора си. — За колко да се обзаложим?
— Спокойно, Дарел. — Глицки се обърна изненадващо търпеливо към Фиск. — Обикновено когато имате противоречащи си твърдения от двама свидетели, особено ако те са близко свързани, например женени, не е желателно да се съобщава на единия какво е казал другият, докато не ги изправиш заедно и не им посочиш противоречието. Това нека да ти е за поука.
— Да, сър. Сега разбрах. Направил съм грешка. Смятате ли, че е позвънил на жена си?
— Абсолютно — вметна Брако.
Аш се намеси иззад Глицки:
— Имате ли номера ѝ? Можете да ѝ се обадите и сам да я питате.
Фиск отговори, че ще опита. Докато се обаждаше, Брако започна да докладва на Глицки за разговора си с Брендън Дрискол. Когато Аш чу за кореспонденцията и компютърните файлове, веднага се включи:
— Какви са всички тия документи? Дори не ги спомена, докато беше пред съдебните заседатели.
— Каза ми, че не сте го питали за тях.
— Как да го питам? Не съм знаела, че съществуват извън компютрите на компанията. Той какво, откраднал ли ги е?
— Доколкото разбрах, изпратил си ги е по електронната поща, преди да му връчат заповедта.
— Значи ги е откраднал. Още ли са у дома му?
— Останах с такова впечатление, поне дискетите.
Аш се обърна към Глицки.
— Тези неща ни трябват, Ейб.
— Джеф Елиът вече ги има — напомни Брако.
— Край — каза Глицки. — Той е репортер. Никога няма да ги получим.
— Значи отиваме за оригиналите на Дрискол — каза Аш. — Къде ти са формулярите за обиск? Тук ли ги държиш?
— Може даже и да не ви трябват — каза Брако. — Дрискол просто търси начин да разбърка нещата в „Парнас“. Той е озлобен. Иска да си го върне на хората, особено на онези, които са създавали проблеми на Маркъм.
Аш кимна, но им каза все пак да вземат и заповед. Фиск се приближи към групичката, посърнал.
— Не си призна, че той ѝ се е обадил, но ми каза, че е сбъркала и си е променила мнението. Зарадва се, че съм аз. Възнамерявала да ме потърси. — Той погледна жално наоколо. — Десет часа.
— Обадил ѝ се е — изстреля Брако.
— Няма значение. — След Кенсинг Глицки бе във фаталистично настроение. — Жената така или иначе не би дала показания срещу съпруга си пред съда. Нищо не губим. Не е като с Кенсинг.
Двамата инспектори се спогледаха.
— Какво има с Кенсинг? — попита Брако.
Аш отново се намеси.
— Можете да го снемете от списъка. Има алиби за убийството на Карла. Тъкмо казвах на Ейб.