Когато отвори вратата, телефонът звънеше, и Харди се пресегна през бюрото, натискайки копчето за говор без слушалката.
— Да — каза той.
Бе отново гласът на Филис, но без да му дава време да отговори.
— Лейтенант Глицки ви търси.
И веднага след това се обади Ейб.
— Знаеш ли какво чух току-що? Много ще ти хареса.
— „Джайънтс“ са взели Пиаца.
— В истинския свят, Диз.
— Това е от истинския свят и би ми харесало.
— Какво ще кажеш за Тим Маркъм?
— Какво да кажа за него? Той кетчър ли е? Никога не съм го чувал.
Харди заобиколи бюрото, настани се в стола си и взе слушалката.
— Шеф е на компания „Парнас здраве“ — каза Глицки.
Прилив на адреналин изгони последните останки от обедната летаргия. Глицки обикновено не се обаждаше на Харди да го осведомява за новините от деня, освен ако някъде нямаше убийство, така че той веднага свърза нещата.
— И е мъртъв?
— Да, така е. Това не е ли интересно?
Харди призна, че е интересно, особено след целия разговор в заведението на Лу. Но беше и нещо повече от това.
— Убил ли го е някой?
— Да, но вероятно не преднамерено. Спомняш ли си нашия разговор тази сутрин за катастрофите и избягалите водачи?
— Шегуваш ли се?
— Ни най-малко.
— Хайде тогава да се уговорим да не споменаваме ядрена катастрофа при следващата ни разходка. Наистина ли някой го е блъснал?
— По-скоро го е премазал. Поддържали са го жив в „Портола“ допреди час, но после са го изтървали.
— Изтървали са го в собствената му болница? Е, това вече е нещо много специално.
— Това бе второто от нещата, което си мислех, че ще ти хареса. Но очевидно не са могли да направят много. Бил е в критично състояние при приемането и така и не се е съвзел.
— И е било злополука?
— Вече го казах.
— Дори два пъти — съгласи се Харди. — Вярваш ли го?
— Засега.
Харди се заслуша в бръмченето по линията.
— В същата седмица, когато се опитва да разтърси града? Компанията му заплашва да обяви банкрут. Не плащат на лекарите си, мотаят се с пациентите. И изведнъж архитектът на всичко това се оказва мъртъв.
— Да.
— И това е съвпадение? Това е твоето професионално усещане за случая?
— Вероятно. Нещата често са случайни, както ти споменах тази сутрин.
— Освен когато не са. Много неща стават, които по-рано не са се случвали.
— Не толкова често, колкото си мислиш — отвърна Глицки.
Този път паузата бе продължителна.
— Но ти отговори на въпроса ми. Просто исках да чуя мнението на обикновения човек от улицата.
— В такъв случай трябваше да се обадиш на някой малко по-тъп от мен — каза Харди. — Но все пак ще ти пратя сметката.
Обаждането на Джеф Елиът се оказа за същото нещо, но той не прояви никакъв интерес към теорията на Харди за съвпаденията, като я отхвърли даже по-решително, отколкото Глицки, само с едно изречение: „Човек не убива някого с кола, Диз, при положение че пистолетите струват долар и половина, а ножовете са безплатни“.
— Все пак бих казал, че подобни неща са се случвали, макар че и Глицки не го възприе.
— Виждаш ли! А дори и да се е случвало, също така се е случвало да вали сняг в Сахара.