Ранните докладни на Маркъм до администрацията на „Портола“ по случая „Лопес“ бяха посветени главно на фактите в ситуацията. Те съдържаха съображения по отношение на застраховката и изброяване на медицински обяснения за конкретни решения, които биха могли да смекчат наказателната отговорност при неизбежния съдебен процес.
Няколко докладни — както „към дело“, така и до лекарската група — се занимаваха с виновността на доктор Джадра, първия лекар, който бе прегледал Рамиро Лопес в клиниката. Някак си бе установено, че в действията на Джадра не е имало небрежност, разбра Харди. Температурата на момчето при това първо посещение не била висока. Възпалението на гърлото още не се било развило до точката, когато един опитен диагностик непременно би предписал антибиотик или изследване за стрептококи. Освен това Джадра не бил вписал раната на устната на Рамиро в дневника и когато бил питан по-късно за това, не си спомнял за нея. Коментарите за Джадра се видяха на Харди интересни, защото разчиташе очевидния подтекст — Маркъм си търсеше изкупителна жертва, а обвинението срещу Джадра не би било така убедително, както срещу Коен. Ето защо за Харди документите по отношение на Джадра носеха, малко странно, защитен характер.
В пълна противоположност на това, когато Маркъм в крайна сметка препоръчваше да се подготви „805“ за Коен — документ, който се вписваше в постоянното ѝ досие към щатското медицинско управление и националната лекарска база данни — написаното бе остро и извънредно критично: „… Неспособността на доктор Коен да разпознае ранните признаци на некротизиращ фасциит и пропускът ѝ да препоръча силно активно лечение е със сигурност основният фактор, допринесъл за смъртта на пациента. По времето, когато той е бил приет в интензивното отделение, заболяването се е развило до точка, в която и най-дълбоката интервенция вероятно не би била ефикасна. Препоръчваме «Портола» да прекъсне клиничните правомощия на доктор Коен за трийсет дни, да представите доклад «805» за този инцидент, както се изисква, и да проведете пълно разследване за установяване целесъобразно ли е по-нататъшното оставане на доктор Коен в лекарската група на «Парнас»…“.
Харди разбираше какво цели Маркъм с това — опитваше се да дистанцира себе си и болницата от пропуска на Джудит да постави своевременно диагноза. И отново решението бе свързано главно със застраховката, със съдебния процес, с парите. От гледна точка на Кенсинг, макар и наистина пристрастна, истинският основен виновник за тази трагедия бе Малачи Рос, който дърпаше конците и отказваше нужната помощ отгоре. Вместо това целият позор се стоварваше тежко единствено върху сравнително отскоро постъпилата млада лекарка. Дори ако Джудит наистина не се бе справила по най-добрия начин с диагнозата, очевидно бе несправедливо тя да бъде отделно посочвана като причина за смъртта на момчето. За това бяха „допринесли“ много хора, както и самата корпоративна организация. И Харди си помисли, че цялата тази работа е много мръсна.
Обаче даваше солиден мотив на Джудит да мрази Маркъм.
Той обърна страницата и се вгледа неразбиращо в следващата. Беше нещо за Рос, без съмнение. Инициалите „М. Р.“. След това „час. раз.“. Но дали това се отнасяше за частни разходи, свързани с някоя от лекарствените компании, с които „Парнас“ имаше делови отношения, или за частно разследване, което Маркъм може би бе поръчал, за да държи под око медицинския си директор? Просто нямаше как да узнае. Премина на следващата страница.
— Не си спомням — тъжно поклати глава Раджан Бутан.
Фиск имаше няколко неща, които искаше да провери — за колата и по други въпроси — затова Глицки бе поканил Дарел Брако да поседи с него, ако иска, докато лейтенантът разпитва Раджан Бутан, който се бе съгласил да дойде в залата в ранния следобед. Независимо от отзивчивостта си, когато се появи точно навреме за разпита, Бутан изглеждаше нервен и затворен. Той няколко пъти попита дали има нужда от адвокат и веднъж — дали Глицки смята да го арестува. Глицки го успокои, че е свободен да тръгне, когато си поиска. Днес никой никого нямаше да арестува.
Бутан каза на Глицки, че не му харесва, дето някои хора мислят, че може да е убил някого. Глицки го успокои, че искат само да изяснят някои неща, които е казал по-рано, може би да установят малко повече факти. Но, разбира се (Глицки подчерта това), господинът можеше спокойно да повика адвокат във всеки един момент, ако искаше да си похарчи парите.