Но сега, без адвокат, Бутан казваше, че не си спомня деня след Коледа.
— Не си спомняте дали изобщо сте работили в този ден?
Брако играеше лошият полицай. Глицки вече се бе посприятелил с Бутан в предишния им разговор и предпочиташе нещата да останат така.
— Сигурен съм, че е записано някъде — отговори Бутан, стремейки се да помогне. — Бихте могли да проверите в „Личен състав“.
— Вече направихме това, Раджан, и ни казаха, че този ден сте работили, и ми се струва, че бихте си го спомнили. Знаете ли защо? Помните ли Шърли Уотръс? Тя е умряла този ден. Била е убита този ден.
Глицки седеше отстрани на масата, напречно и на двамата, и протегна ръка, за да въздържи Брако в полза на Бутан.
— Спомняш ли си нещо по-конкретно за Шърли Уотръс, Раджан? Беше ли трудна пациентка, или нещо такова?
Бутан клюмна глава, после отново с усилие я изправи.
— Спомням си това име. Тя беше… Не, не беше трудна. Всъщност никой пациент не е по-труден от друг в интензивното отделение. Те всички са просто хора, които страдат.
— Страданието ви измъчва, нали, Раджан?
Брако седеше срещу него. В ъгъла на тавана имаше видеокамера, скрита в отдушника, невидима аудиолента се въртеше под масата.
— Да. Тъкмо затова започнах да работя в болница. Жена ми страдаше ужасно, преди да умре, и така научих, че мога да помагам.
Глицки наля малко вода от каната в картонената чаша на Бутан.
— Помислял ли си някога, че можеш да помагаш повече на пациентите си, като ги освободиш от мъката им?
— Не. Никога не съм правил подобно нещо. Нито веднъж.
— Никога не си изключвал системата на някой, когато е било ясно, че ще умре? Или нещо такова? — попита Глицки внимателно.
Бутан отпи от чашата си и поклати глава.
— Не. Това винаги е решение на лекаря. Аз съм там само да помагам, не да решавам. Ако имам въпрос, питам лекаря. — Отново отпи от водата. — И аз никога не знам кога хората ще умрат, лейтенант. Никой не знае това, нито дори лекарите. Никой освен Бог. През тези години, откакто работя в интензивното, съм виждал да идват хора, които сякаш няма да дочакат нощта. Обаче седмица по-късно стават и си отиват вкъщи. Ей такива неща се случват.
Брако прескочи всичко това.
— Е, с Шърли Уотръс просто не се е случило така. Нещо ѝ се е случило на самата нея. Същото като и Марджъри Лоринг. А вие сте бил дежурен и при двете. Какво ще кажете за това?
Глицки се наведе напред услужливо.
— Може би бяха досадни, Раджан. Не са искали да ги закачаш, да им сменяш чаршафите? Може би са пречили на другите в стаята?
Погледът на Бутан се премести от единия инспектор на другия.
— Не знам какво да кажа. Какво искате да кажа?
— Вие сте общият знаменател на двете смени, когато тези жени са умрели, Раджан. — Брако смяташе, че приближават до целта и нетърпението му си пролича. — В интензивното са умрели още девет-десет души и вие сте били там при всичките. Ако бяхте на наше място, какво щяхте да помислете?
Бутан вдигна ръце към черните кръгове под очите си.
— Бих помислил, че аз самият трябва да съм ги убил. — Очите му потърсиха последователно погледа им. — Но, кълна ви се, това не е вярно.
Брако хвърли на Глицки кратък поглед, после заговори по-високо.
— Очаквате да ви повярваме, че нямате нищо общо със смъртта на тези жени и другите? Кой друг беше там, Раджан? Кой друг би могъл да го направи?
— Не зная. Кой би го направил? Трябва да има запис кои други са били там. Някой лекар, може би. Дори портиер или понякога някой от охраната. Те идват и си отиват, разбирате ли?
Глицки се пресегна и докосна ръкава на Бутан.
— Спомняш ли си някого, Раджан?
Брако удари по масата, после се изправи, събаряйки при това стола зад себе си.
— Няма никакви призрачни пазачи или лекари, Раджан! Там сте само вие, не разбирате ли? Имаме всичките ви данни. Вие сте бил дежурен при всеки известен ни смъртен случай, даже на Тим Маркъм.
— О, не. — Очите на Раджан се разшириха от обвинението. — Не съм го убил.
— Но убихте другите?
— Не! Казах ви. Не.
— Раджан — подхвана тихо Глицки, — чуй ме. Ние няма да си тръгнем. Ще продължим да разследваме, докато не намерим доказателството, което ни трябва, и ще го намерим. Когато си убил десет или повече души, казвам ти със сигурност, все си оставил някъде следа — когато си изписвал лекарствата или някъде другаде. Може да имаш скрити някъде някакви стъкленици. Може да си споделил нещо с някой от партньорите си за бридж. Или с някоя сестра. Каквото и да е, ще продължим да търсим, докато не го намерим. Ще разпитваме приятелите ти, твоите колеги. Ще се държим много неприятно и в крайна сметка, след всичките ти усилия, скритото така или иначе ще излезе наяве. Трябва да разбереш това. Ще излезе.