Брако:
— А бихте могли да ни кажете още сега.
— Направи услуга на себе си — добави Глицки. — Всичко би могло да свърши още сега. Знам, че сигурно те измъчва. Знам, че трябва да обясниш защо ти се е наложило да направиш това. — Той се изправи и махна на Брако. — Нека да го оставим за няколко минути сам, Дарел.
Глицки не искаше да оставя на Харди съобщение, признавайки грешката си с Кенсинг. Ако бе сгрешил, а изглеждаше, че е така… е, бе грешил преди, щеше да греши и занапред. Но нямаше намерение да оставя на Харди запис на гласа си със своето собствено признание за това. Приятелят му сигурно щеше да го прибави към постоянното съобщение на телефонния си секретар. Затова се бе обадил веднъж, изрече обичайното си бодро „Глицки. Обади ми се!“ и зачака.
Обаждането дойде малко след три часа.
— Имам въпрос — каза Харди.
— Чакай! Дай ми минутка. Петдесет и четири.
— Добър отговор. За съжаление не е верният.
— Не искаше ли да ме питаш на колко години ще съм, когато се роди детето ми?
— Не, но това е впечатляващ факт. Петдесет и четири? Това са си доста години, за да има човек нови деца. Ами то аз още не съм на петдесет и четири, а децата ми са почти пораснали и излезли от вкъщи!
— Моите също — изръмжа Глицки. — Та какъв ти беше истинският въпрос?
— Всъщност са два въпроса. Мислех, че сме се споразумели да ме информираш, когато правиш нещо срещу моя клиент.
— Това въпрос ли е?
— Въпросът е защо реши снощи да претърсваш дома му и да не ми кажеш преди това.
— Няма да удостоя с отговор втората половина. А по това защо се спряхме на вчерашния ден — искахме да знаем какво може да имаме за него, преди да излезе пред големия съдебен състав. Щеше да бъде малко неудобно, ако имаше план на къщата на Маркъм с кръстчета там, където бяха намерени телата, и Марлин не знае за това, когато му задава въпросите. Нали ме разбираш?
Харди разбираше и всичко бе напълно логично, както и отсъствието на предупреждение. Ако Глицки му се бе обадил предварително, че ще претърсват, Харди щеше да отиде там по-напред и да отстрани и най-малкото нещо, което би могло да бъде изтълкувано като инкриминиращо. Реши да продължи.
— Вторият въпрос е по-лесен. Говори ли вече с двамата си каубои или пък знаеш ли къде са сега? Смятахме да се съберем отново и мислех да почерпя.
— Излязоха да говорят с някого за колата от инцидента… Е, неслучайно си ги наричаме „пътни полицаи“, но трябва да се върнат преди пет. Инспектор Фиск има отвращение към оставането след работно време, по неизвестни причини. Ако решиш да се отбиеш тук, като се прибираш, сигурно ще са наоколо. Моите поздравления, че отърва клиента си.
— Значи си научил?
— От Марлин, точно преди обяд.
— И докъде си с останалата част?
— Съвсем близо.
Харди се изкикоти.
— Добър отговор.
— А какво те е грижа, щом вече не е твой случай?
— Случаят е все още мой, Ейб. Просто нямам клиент. — Пауза. — Бяхме се споразумели. Може да съм открил някои нещица.
Глицки реши, че това му харесва.
— Ще се видим след два часа — каза той.
Последния път, когато Харди се бе вдигал и бе посещавал без предупреждение работещ лекар в клиниката „Джуда“, бе когато се опита да убеди Кенсинг да разговаря с него, а лекарят имаше в графика си преглед на пациенти. Тогава не се бе получило много добре. Но след два и повече часа с документите на Джеф Елиът в мазето без прозорци на „Кроникъл“ Харди просто не можеше да понесе мисълта да се върне в кабинета си. Когато каза на Коен каква е целта на непредвиденото му посещение в клиниката, бе уверен, че тя ще се срещне с него, дори да е заета.
Но май не беше така. Чакаше отвън и мозъкът му работеше на пълни обороти вече повече от двайсет минути, а тя все още не се бе появила. Смяташе да ѝ отпусне още десет, преди да влезе отново вътре и да настоява по-решително. Беше шестият пореден слънчев ден и той искаше да се възползва максимално от него, преди юнската мъгла да захлупи отново града.
— Господин Харди?
Той погледна нагоре, скочи на крака, протегна ръка.
— Същият.
Лицето на Джудит Коен изразяваше тревога, причината за която се разкри незабавно. Същият въпрос, който бе задала най-напред по телефона вчера:
— За Ерик ли сте тук? Всичко ли е наред с него?