— Той е добре. Всъщност, по-добре е, отколкото през последните две седмици.
Обясни ѝ само, че свидетелстването му пред големия съдебен състав ги е убедило да решат, че вече е извън подозрение. Не ѝ каза нищо за действителното алиби, за отбиването в бара на Хари. Ако Кенсинг искаше да ѝ разкаже за това, решението щеше да бъде негово.
— Значи е извън подозрение?
— Може да се каже.
— О, Господи! — Тя сложи артистично ръка на сърцето си и сега вече му се усмихна широко. — Това е такова облекчение. Толкова се радвам. — После усмивката ѝ помръкна. — Но не сте дошли тук да ми кажете това, нали?
— Не, не е за това.
Ръката ѝ още лежеше на сърцето.
— Какво има?
Започна от самото начало — как ѝ се е обадил вчера и е станало ясно, че няма потвърждение за това къде е била в десет и четирийсет и пет онзи вторник вечерта. Освен това случаят „Лопес“. Проблемите ѝ с Маркъм. Успиването сутринта, когато Маркъм е бил блъснат.
— Не казвам, че имате нещо общо с каквото и да е от този случай, но от полицията може да не са на същото мнение, ако разберат. Като се има предвид, че сега на екраните на радарите им са останали много малко хора, вероятно е да постъпят така. По-добре ще е да сте подготвена за въпросите им.
Бе го изслушала внимателно и сега лицето ѝ помръкна от смущение.
— Но аз… аз наистина бях у Ерик. Никога не съм мислила, че ще трябва да доказвам това.
— Говорихте ли с някой друг, видяхте ли някого в коридора? Спомняте ли си дали някой случайно не ви е видял?
Тя непрекъснато клатеше глава, зашеметена от новото разкритие, така обръщащо нещата.
— И значи ще помислят… че може да съм убила госпожа Маркъм и децата им?
— Разследването не би могло да ви елиминира. Там е работата. А те се придържат към разбирането, че същият човек е убил и Тим.
— В болницата?
— Да.
За момент Харди помисли, че тя ще изпадне в паника. Впи очите си в неговите, после огледаха улицата пред тях, като че ли търсеше път за бягство. Но след това почти също тъй внезапно напрежението по изразителното ѝ лице се стопи. Тя протегна ръка и докосна дрехата на Харди.
— В такъв случай това ще има значение — каза тя — само ако съм била в интензивното поне няколко минути преди смъртта на Тим, нали?
— Не зная точно. Колкото време е достатъчно, за да подейства калият.
— Добре, нека да кажем даже петнайсет минути и повече, а и това ще е много дълго време. През това време би трябвало да съм там, нали?
— Точно така. Но доколкото разбрах — вие ми казахте снощи всъщност — вие сте били там веднага след синия код.
— Бях след, но не преди. Преди това — половин час най-малко, може би повече — бях в спешното отделение, зашивах устната на едно бебе. Малкото си изпуснало шишето с биберона, после паднало отгоре. Беше цялото в кръв. Но с мен бе сестрата, а също и майката на бебето. Всъщност всички. Всички, които познавам, бяха там. Когато се задейства синият код, тъкмо се миех след шевовете и се обърнах към сестрата с думите: „Трябва да отида да видя дали не е господин Маркъм“. Тя ще си спомни.
Когато Харди влезе в отдел „Убийства“, там сякаш се провеждаше Седмица на родния дом. Макар Брако и Фиск още да не бяха пристигнали, осем от четиринайсетте инспектори по убийствата бяха на бюрата си или край тях. Харди реши, че това трябва да е близко до рекорда за отдела. Закачките с новите момчета продължаваха, забеляза той: детска играчка „полицай от Кийстоун“ — две меки кукли полицаи — висяха от полицейска кола, разположена в средата на събраните им бюра, до светофара. Докато Харди чакаше, трима инспектори поотделно му посочиха, че ако натиснеш колата, тя надава вой. Когато Харди отказа да опита, всички те изглеждаха много разочаровани. Като допълнение към атмосферата за купона Джакман се бе отбил в края на работното време с Трея и, научил за очакваното пристигане на Харди, бе решил да изчака. Марлин Аш бе приключила с големия състав за деня. Искаше да научи от Глицки за разпита на Раджан Бутан, а и каквито други последни новини би могъл да има за другите заподозрени във връзка с Маркъм, които и да са те. Кабинетът на Глицки не би могъл да побере тълпата, затова всички се бяха прехвърлили в първата зала за разпит и там Харди се присъедини към тях.
След като сподели очакваната скръб на Джакман по отношение резултата от сделката, която бяха договорили за неговия клиент, Харди изслуша с нарастващ интерес информацията на Глицки за Раджан Бутан и втората доказана жертва в „Портола“ — Шърли Уотръс. Общото мнение изглежда бе, че двете поредици убийства не са свързани и че Бутан остава основният заподозрян за хората в списъка на Кенсинг. Този следобед бяха разговаряли с него продължително и малко след това Глицки бе изпратил двама инспектори в дома му с разрешително за обиск.