Когато новаците пристигнаха, инспекторите нададоха бурни викове. Глицки се обърна и в погледа му си личеше, че е гневен на целия свят, а след това привика с ръка Фиск и Брако, да поговорят с големите момчета.
Дарел и Харлен, според оценката на Харди, бяха постигнали твърде много за съвсем кратко време. Тъй като пристигаха от квартала на Маркъм и от разследването си за колата, Глицки остави Фиск да се впусне в тази тема, макар че скептицизмът му бе очевиден. Фиск гордо показа на събралите се изготвена скица на шофьора на колата. Харди забеляза с удоволствие, че жената не прилича на Джудит Коен, освен по разбърканата тъмна коса оградила лицето ѝ.
Докато съставеният портрет минаваше от ръка на ръка през стаята, Фиск обяви, че тяхната свидетелка — момичето на име Лекси Рат — е идентифицирала приблизително направата и модела на колата, която почти я е блъснала и за която се предполага, че е ударила Тим Маркъм. Беше додж дарт, вероятно модел от самия край на шейсетте или началото на седемдесетте. Фиск вече се бе свързал с автомобилната инспекция и бе установил, че в целия окръг Сан Франциско има регистрирани само двайсет и три такива коли. Щом бе съобщил на инспекцията, че разследват убийство, бяха му предоставили веднага имената. Сега разполагаше с адресите и регистрираните собственици на всяка от колите и с малко късмет до утре щеше да се е срещнал с повечето.
— Някое от имената да ви изглежда познато, Харлен? — попита Глицки. — Да е свързано с „Парнас“ или Маркъм по някакъв начин?
— Не, сър.
— Е, добра находка, така или иначе. Ако се доберем до колата, това само по себе си ще е нещо. Продължавайте издирването.
Харди познаваше Глицки достатъчно добре, за да разбере, че приятелят му се забавляваше с предполагаемата детективска работа на Фиск, но не искаше да провали деня на инспектора си или да го полее със студена вода. Човекът беше вложил значителни усилия, а все пак това можеше и да доведе донякъде. Харди реши, че малко интерес от негова страна няма да е излишен.
— Може ли да получа копие от този списък, инспекторе?
Фиск погледна въпросително към Глицки, който кимна. Но беше ясно, че истинският интерес на лейтенанта лежеше другаде, в алибито за времето на смъртта на Карла.
— Дарел — обърна се той към Брако, — намери ли нещо повече за Дрискол?
— Мисля, че Харлен още не е свършил, сър.
Напрягайки търпението си, Глицки отстъпи трибуната отново на Фиск.
— Реших да се опитам да поправя грешката си, задето се изпуснах пред доктор Рос. Затова се обадих на моята леля Кати… Кати Уест — обясни той на останалите в стаята, — и ѝ разказах какво съм направил и какво се е случило.
— А какво беше то, Харлен? — попита го Глицки, за голямо удоволствие на Харди.
Той преразказа историята накратко — Рос, съпругата му и неговото алиби. После продължи:
— Попитах я — леля Кати — дали не би могла да се свърже с Нанси Рос, по приятелска линия, и да разбере дали съпругът ѝ се е обадил или е поискал от нея да промени спомена си.
— Но това няма значение. Съпругата така или иначе няма да свидетелства — възрази Марлин Аш, повтаряйки по-ранния аргумент на Глицки.
Към това Джакман добави:
— Свидетелството на вашата леля така или иначе няма да се основава на преки впечатления и най-вероятно няма да бъде приемливо в какъвто и да е случай. Не съм ли прав, Диз?
Но Харди вече не се интересуваше от юридическите тънкости. Той искаше отговори и информация. Видя, че Фиск започва да се огъва под натиска на адвокатските въпроси. Искаше да го накара да продължи да говори, да разбере какво се бе случило.
— Та какво ви каза тя, инспекторе? Вашата леля?
— Че Рос се е обадил на жена си и казал, че тя нещо бърка за тази вечер. Бил се прибрал преди десет. Тя трябвало да си спомни това. Било важно. — Фиск изгледа отново хората в стаята. — Но Нанси казала на леля Кати, че всъщност не си е бил вкъщи преди десет, макар че тя, разбира се, ще го подкрепи, ако това е важно за Малачи. Сигурно ставало дума за някоя голяма шушу-мушу сделка. Но била сигурна, че се е прибрал доста след полунощ, когато вече си е била легнала.
— И все пак — възрази Глицки, — всичко това само показва, че той не си е отишъл направо вкъщи. — Харди си спомни за Ерик Кенсинг и за всички променливи величини в това уравнение. — Има ли обаче някакъв признак, че е отишъл у Карла? Имате ли някакви доказателства или свидетелство, или нещичко, което да показва, че е бил там?