Лицето на Харди угасна.
— Не, сър.
Глицки му подхвърли спасителен пояс.
— Не казвам, че това не е важно, Харлен. И това наистина те реваншира за сутринта. Продължавай така. Сега, Дарел, какво ще ни кажеш за Дрискол?
— Наистина е разговарял по телефона. Разпитах Роджър — с когото живее — и прегледах сметката за телефона. Четирийсет и осем минути, с начало в девет и четирийсет и шест.
Всички сметнаха това наум.
— Значи не би могъл да успее за Карла? — заключи Глицки.
Брако изглеждаше съгласен.
— Освен ако не е летял.
Това бе краят на четвъртия ининг и Харди стоеше на треньорската скамейка при трета база на „Поп Хикс Фийлд“ в „Пресидио“. Бе страхотно игрище в блестящо състояние в един град, който изпитваше остър недостиг на спортни площи, но по типичен за Сан Франциско начин Детската лига сигурно много скоро щеше да бъде изритана от него. Може би щеше да се наложи да се преместят на игрище на Трежър Айланд, насред Залива. Това бе така, защото някой бе вдигнал шум, че в праха може да има токсини. Макар че такива още не бяха намерени, всички материали по проблема посочваха, че в края на краищата „Пресидио“ години наред е било военна база и кой знае какви неща са изсипали там военните. Вероятно навсякъде беше пълно с отрови. Иприт, антракс, сярна киселина. Харди смяташе затварянето на игрището за предопределено.
Но тази вечер то бе все още прекрасно място за бейзбола на хлапетата и Винсънт току-що бе открил половината от ининга на „тигрите“, като дублира дупката в лявото поле — вторият му дубъл за вечерта. Сега той се носеше надолу по бейс линията, опитвайки се да привлече хвърляне от питчъра.
Мислите на Харди не бяха така съсредоточени върху играта, както можеше да се очаква. След като събирането в отдела бе приключило и Фиск и Брако си бяха тръгнали, той бе останал да побъбри за няколко минути с Глицки и Трея, с Марлин и Кларънс. Марлин изглеждаше много въодушевена от перспективата да се добере до дискетите на Брендън Дрискол, но след като бе прекарал голяма част от следобеда в безплодно разглеждане на разпечатките, Харди не споделяше много ентусиазма ѝ. Все още носеше копия от загадъчните бележки на Маркъм в чантата си — смяташе да поработи върху тези ребуси пред следващите няколко дни, в свободното си време.
И всъщност го правеше сега, макар че все още не бе стигнал доникъде.
Кларънс бе очевидно разочарован от напредъка в разследването досега и обяви, че му се е обадил кметът. Господин кметът бе подразбрал за второто потвърдено убийство от списъка на Кенсинг и не бе много впечатлен от финия подход на прокурора към „Парнас“ и неговите проблеми. Здравната организация бе един от основните партньори на градската управа, а тяхната бизнеспрактика изглеждаше сериозно подозрителна.
Сега Кларънс вече бе решил да задържи цялата им документация, за да бъде разгледана от големия съдебен състав и да не се тревожи от опасността да се предизвика паника сред служителите на града. Хората и без това започваха да се тревожат — в канцеларията на кмета имаше по петдесет обаждания дневно. Бе крайно време да се натисне „Парнас“ и да се насочи голямото жури и още един екип от инспектори по тази втора поредица убийства. Независимо дали имаше или нямаше връзка между тях и убийството на семейство Маркъм, сами по себе си новите смъртни случаи бяха нещо много значително.
Кметът бе непреклонен, че трябва да има поне някакъв видим напредък — дори бе споменал, че може да се създаде специална работна група, ако скоро няма резултати. Всички знаеха какво би означавало това: намеса на аматьори, политически уговорки, компромиси и най-вероятно — никакво решение. Посланието бе ясно: ако Джакман искаше да получи някакво признание, че се е справил с тази бъркотия, това бе неговата възможност и той трябваше да се възползва от нея.
Следващият батър нанесе остър единичен удар към левия фийлдър и Винсънт, затичан по посока на удара, стигна до трета база и до него, преди Харди да успее да се ориентира отново в играта. Хвърлянето изпревари сина му с около пет метра. След играта Мич, мениджърът, дойде до навеса.
— Диз — каза той настойчиво. — Трябва да му кажеш да издържи на тази игра. Дай му знак. Хайде! Ти си треньорът. Заеми се с играта.
„Тигрите“ спечелиха въпреки разсеяния пропуск на Харди и отборът отиде да яде пица в едно заведение на „Клемънт“. Цялото семейство бе дошло да гледа играта и не се прибраха вкъщи до девет и половина. Франи и Ребека бяха станали поклонници на „Сървайвър“ — бяха си записали вечерното шоу и отидоха веднага да гледат видеото, докато Винсънт си взе душ, довърши си домашното и успя да хване втората част на предаването. Ритуалите с лягането погълнаха още един час, така че когато Харди и Франи уморено се заизкачваха към спалнята си, бе станало почти полунощ.