Той се приближи отзад и я обгърна с ръце, докато тя си миеше зъбите. После допря устни отстрани на врата ѝ.
— Ще дойда направо в леглото, ако си поне мъничко жива. — Двамата поддържаха задоволяващ ритъм на физически контакти и той искаше да ѝ каже, че могат да продължат серията, ако тя пожелае — но разбираше, че е изтощена. Тя се облегна назад върху него и пусна през пастата за зъби една лековата усмивка в огледалото.
— Мисля, че не съм. Ти не си ли уморен?
— Всъщност не. Изглежда спах по време на играта на Вини.
— Не бе чак толкова лоша. И какво ще правиш?
— Имам в чантата малко неща за четене. Може би ако си разтрия очите добре, ще мога да проумея нещо от тях.
Седеше на бюрото си в спалнята, а пред себе си бе подредил пет от откраднатите страници на Дрискол. Не можеше съвсем да разбере защо бе взел тъкмо тези пет — на всяка имаше само по ред-два. Но във всички имаше като че ли някакво скрито значение, което изискваше още един опит за разгадаване.
„Вж. МА отн. преп. за СС. Срвн. МР док. 10/24.“
„Разг. с МР — мерки по опл. отн. надзор в Порт. ЛГП улт.“
„Медрас/Биосинт/МР.“
„Фоли. Разх. $$$. Саратога. ОП? Уво? Обс. с К.“
„Вж. Коз. отн. дисц. уволн. — МР. Пълна документация. Подг. док. за УС. Скъсване?“
После се обади един тих глас: „Отивай да си лягаш. Няма да се получи“. Очевидно бе успял да се добере до леглото, защото това бе мястото, където се събуди.
34
На външната врата Глицки целуна жена си за довиждане.
— Ако съм наблизо, ще ти се обадя за обяд.
— Ако и аз съм наблизо, може и да изляза с теб. — Трея направи тъжно-подигравателна муцунка. — Преди една година самата мисъл да обядваш с мен щеше да изпълни сутринта ти с очакване. Щеше да си планираш целия ден около това.
— Така е, но сега сме женени, ти си бременна и е съвсем естествено романтиката да отива на заден план пред всекидневните неща.
Тя обви ръка около врата му и приближи устни до ухото му:
— А снощи какво беше?
— Снощи? — Глицки се почеса по белега, преструвайки се, че си припомня. — Снощи?
Тя се завъртя рязко с лакът и го изненада с удар в корема.
— О, извинявай. — После се усмихна. — Постарай се за обяд.
Разтърквайки корема си, той затвори вратата и се върна в кухнята, където на масата седеше Харди. Бе се обадил преди час с предложение да закара Глицки на работа, макар той обикновено да отиваше с жена си. Харди смяташе, че може би се е добрал до нещо за Маркъм, но не разбираше какво точно е то. Може би сега Ейб, който издърпа стол за себе си, щеше да помогне.
Харди барабанеше с пръсти. След двайсет секунди Глицки каза:
— Ще спреш ли с това? — После добави: — Изглежда като че ли Рос има някакви неприятности, нали? — След минута извади един лист пред себе си. — Ето тук, може да става дума за Майк Андреоти.
— Не го познавам — отвърна Харди.
— Администраторът в „Портола“. Ще разговаря с теб, ако го помоля за това. Готов е на пълно сътрудничество за тези убийства. Мога даже да дойда с теб. Откъде намери това?
— Джеф Елиът не можеше да разбере нищо от тях. Каза ми, ако аз мога, да заповядам.
— Да, но откъде идват първоначално?
— Били са на Маркъм, после на Дрискол, после на Елиът.
— Не е най-добрата комбинация от играчи.
— Така е, но я приемам.
— На този етап — изправи се Глицки — и аз приемам всичко.
Ако при предишната си среща с Глицки Андреоти бе на ръба на физическото и нервното изтощение, сега бе жив-умрял. Даже не си направи труд да стане от стола зад бюрото си, не се учуди, че този, новият, някой си Харди, не е от полицията или от прокуратурата, не е дори и репортер. Просто нямаше повече енергия за изразходване. Бе работил цяла нощ, за да се оправи с болничните на сестрите, някои от които бяха наплашени от слуховете, а други — надушили възможност за натиск в борбата си за по-високо заплащане. Не знаеше — а всъщност в този момент не го и интересуваше. Корабът така или иначе потъваше и той не виждаше начин да спре това. А сега тези хора му бяха донесли ребус. Изпита някакво странно удоволствие от това. Бе толкова скапан, че сигурно щеше да се затрудни с правилата на морския шах, а те го караха да разшифрова тази загадка. Бе наистина забавно, стига да има човек сили да се засмее.