— Нямам представа — каза той.
Другият човек, Харди, се наведе леко напред.
— Ние смятаме, че „МР“ означава „Малачи Рос“. Това помага ли?
В работата си Глицки бе виждал доста случаи на изтощение и забеляза признаците му и тук. Той завъртя листа, като го обърна отново към себе си.
— „Виж Майк Андреоти за препоръките му относно СС. Сравни с докладната на Малачи Рос от 24 октомври.“ Така по-ясно ли е? Какво е СС?
Този път нямаше колебание.
— Синустоп.
— И каква беше вашата препоръка?
— Е, не беше моя. Аз съм само администраторът, но ЛГП препоръча…
— Извинете — прекъсна го Харди, — какво е „ЛГП“?
Андреоти примигна бавно, пое си дъх и издиша.
— Лекарската група на „Парнас“. В общи линии това са лекарите, които работят тук.
— Ясно. — Глицки продължи, следвайки програмата си. — И какво препоръчаха те за синустопа?
— Просто, че сме затрупани с мостри и че може би за момента политиката ни изисква да намалим даването на лекарството, докато не се съберат повече данни за него. Което сега, като погледнем назад, бе разумно предложение.
— Но вие не го изпълнихте? — попита Харди.
— Не. Рос се наложи. Написа дълъг доклад, оправдаващ положението — имам го някъде тук. Струва ми се, че препаратът бе доста под стандартите от медицинска гледна точка. Аз самият не съм лекар, но някои от по-старшите служители бяха ужасени, че нашият медицински директор одобрява нещо такова. Но както обикновено направихме компромис и Малачи постигна своето.
— Не го обичате много.
Глицки не формулира това като въпрос.
Андреоти само повдигна раменете си на сантиметър.
— Хората стават гадняри заради парите, а парите тук отдавна не стигаха… — Сви рамене отново. — Ако не бе той, щеше да е някой друг.
— Само преди две седмици е бил Маркъм — напомни му Харди.
— Не. Пак беше Рос. Рос има страст към парите. Маркъм просто искаше да печели. Има разлика.
— Каква е разликата? — попита Глицки.
— Ами, да вземем синустопа например. Това изобщо можеше да не става проблем, но Рос видя, че в крайна сметка медикаментът може да ни спести един милион на година. И ако имаше някакви отрицателни страни, бе готов да рискува, ако с това спираше изтичането на кръв от раната в бюджета.
— А Маркъм не беше?
— Понякога, но далеч не както Рос. Мислите, че Маркъм е поставил въпроса по повод бебето Емилия ли? В никакъв случай. — Той посочи отново към листа на Харди. — Според мен затова си е записал тук тази бележка. Сметнал е, че в този случай Рос отново е отишъл твърде далеч.
— А вие, господин Андреоти? — попита Глицки. — Вие какво мислите?
Отново уморена въздишка.
— Зная, че това винаги звучи ужасно, но аз съм само администратор. Потискам изкушението да се правя на лекар. Изпълнявам нарежданията.
Но Харди бе научил каквото му трябваше и вече си бе набелязал нещо друго.
— Ако позволите, господине — започна той, като дешифрираше втората бележка, както Глицки бе направил. — „Разговор с Рос относно оплакванията за намеса в «Портола». ЛГП улт.“, което трябва да е „ултиматум“.
— Така си и беше. — За Андреоти това не бе никаква загадка. Той дори като че ли лекичко се поизправи. — По някое време миналата година Рос започна да идва постоянно в болницата. Отбиваше се, както той казваше. Проверяваше процедурите на нашите лекари по всичко — от раждания до операции и най-вече в спешното отделение, като препоръчваше да се пести по някой долар тук или там. По-късно стигна дотам буквално да съветва лекарите какво да правят, докато се занимаваха с пациентите си. Като имате предвид, че дори най-обикновеният джипи вижда себе си някъде едно стъпало под Бога, може да си представите как се приемаха тези посещения. Най-накрая ЛГП излезе с ултиматум Рос да преустанови визитите си и общо взето той го изпълни. Поне достатъчно, за да ги удовлетвори.
— Но не съвсем?
Харди държеше да бъде сигурен.
— Не. Но отбиванията му спаднаха от двайсет на месец до, да кажем, пет. И престана да дава нареждания, маскирани като съвети.
— Имате ли някъде записано в кои дни е идвал? Конкретните дати? — попита Харди.
Андреоти се замисли за момент.
— Не, съмнявам се. За какво да го правим? Не бе тук на щат, така че няма лично досие. Просто се отбиваше. Защо питате?
— Без причина. Просто съм любопитен. — Харди умишлено отговори неясно и побутна другите страници през бюрото. — Ако може да ви отнемем само още една минутка, господин Андреоти. Нещо тук прави ли ви впечатление?