Администраторът ги придърпа към себе си и ги разгледа бавно един по един.
— Не зная „Медрас“, но „Биосинт“ е производител на лекарства. Повечето от нещата им са евтини продукти, дават се без рецепта. Не са сериозни играчи, но чух да се говори, че сега имат нещо голямо във Федералната агенция по лекарствата. — Насочи се към следващата страница и вдигна поглед. — „Фоли“ е Патрик Фоли. Той е юрисконсулт на корпорацията. Не зная кой е „ОП“.
Това Глицки го знаеше.
— Областният прокурор.
В очите на Андреоти нещо просветна, но администраторът не направи никакъв коментар и се загледа в последната страница.
„Вж. Коз. отн. дисц. уволн. — МР. Пълна документация. Подг. док. за УС. Скъсване?“
— „Коз.“ е Кози Ю. Тя е шефка на „Човешки отношения“. — Той се помъчи няколко секунди над останалата част от бележката, после бавно вдигна глава. — Тим се е канел да разкара Рос, нали?
Устните на Глицки останаха свити.
— Още е доста рано да се каже, господине, но много ви благодаря за времето, което ни отделихте.
Докато караха към „Ембаркадеро Сентър“, централата на „Парнас“, решиха да представят нещата пред юрисконсулта така: че Харди е адвокат, който работи към областната прокуратура. В отделните си части това бе вярно, макар и не съвсем буквално. Пат Фоли ги посрещна на вратата, покани ги да влязат, после погледна в двете посоки по коридора, преди да затвори зад тях. Не успяха да изпробват обяснението си, защото Фоли започна:
— Хващате ме тъкмо когато се канех да излизам, но срещата ми е съвсем наблизо, в Китайския квартал. Дали не може да поговорим, докато вървим натам?
След пет минути бяха на площад „Портсмут“, заобиколени от пагоди, школи по тай чи, няколко азиатски порномагазина и колона автомобили, чакащи за място в подземния гараж. През нощта вятърът бе довял високи облаци и от оскъдната слънчева светлина утринният въздух бе хладен.
Плешивата глава на Фоли блестеше даже в заоблачения ден. Малкото останала коса бе руса, руси бяха и редките му мустаци. Слаб в раменете и леко прегърбен, той бе илюстрация на това как се отразява на един млад мъж животът зад бюрото при огромно финансово напрежение. Не изглеждаше да е много над четирийсетте, ако изобщо имаше четирийсет. Когато най-после спря и седна на бетонната ограда на една от градините в парка, дишаше тежко.
— Извинете — каза той. — Не исках да говоря за това там. И стените имат уши понякога.
— Да говорите за какво? — попита внимателно Глицки.
— Е, Сузан каза, че сте от отдел „Убийства“. Предполагам, че става дума за господин Маркъм или за другите смъртни случаи в „Портола“. Макар че, трябва да кажа, аз работя почти изключително по проблеми на корпорацията. Не ми е известно да разполагам с информация, която би могла да е полезна за вашето разследване. Ако разполагах, като служител на съда, разбира се, бих я предоставил доброволно.
Глицки го изгледа косо.
— Вие и вкъщи ли говорите така?
Преди Фоли да успее да реагира, Харди се намеси.
— Наистина ли вярвате, че кабинетите ви се подслушват?
Изсипалите се един след друг въпроси объркаха Фоли. Не можеше да реши на кой от тях да отговори, затова сам попита:
— Значи става дума за господин Маркъм?
Истината бе, че нито Харди, нито Глицки знаеха точно за какво ще бъде тази среща. Издайническите инициали МР дори не фигурираха в бележката на Маркъм. Затова макар че и двамата подозираха, че Рос някак си е замесен, не им се искаше да издават нищо предварително.
— Имате ли някаква представа за какво може да се отнася думата „Саратога“, господин Фоли? — попита Глицки.
— Имате предвид градът долу, на полуострова, зад Сан Хосе? Мисля, че имаше и още един — в Ню Йорк, някъде в северната част на щата. За това ли става дума?
Харди и Глицки формираха един почти естествен тандем. Харди продължи:
— Ставало ли е дума за някой от тези градове във вашата работа за корпорацията?
Фоли се обърна към другия си инквизитор. Помисли малко, преди да отговори.
— Не се сещам някога да се е случвало — отговори той, като се опитваше да изрази искрена отзивчивост. — Нямаме бизнес в никой от тях. Възможно е неколцина пациенти да живеят там, в града, но нищо повече.
Глицки:
— Значи не сте срещали името наскоро? Саратога? Нещо, което господин Маркъм да е обсъждал с вас?
Фоли прекара ръка по темето си и се намръщи.
— Може би не просто Саратога — подсказа Харди. — Нещо, свързано със Саратога?
Това превъртя ключа.
— А — възкликна Фоли, — това е самолет. Извинете. Аз мислех за Саратога и се сещам за Купертино. Израснах там, учих в Белармин. Но това е самолет. Такъв, какъвто караше Джон Ф. Кенеди младши, когато загина.