Произшествието бе хвърлило Карла в паника. А под паниката се криеше безумно, неотклонимо решение. Не можеше да сбърка истеричния момент в нейния самоконтрол, когато я бе доближил в коридора пред интензивното. Да види съпруга си смачкан, интубиран, в безсъзнание — това бе я извадило от релси. Рос се приближи до нея, готов да я прегърне успокоително и да ѝ поднесе баналностите — да се държи и да се подкрепят един друг. Но когато тя се обърна трескаво към него, в очите ѝ се четеше безумие и отчаяние.
— Не смей да ме оскърбяваш с престореното си съчувствие.
— Карла? Какво има?
— Каквото и да стане тук, вече нямаш нищо общо с нас, Мал, както и с всичко тук. Мислиш, че това ще те освободи, нали? Мислиш, че ще е краят на всичко?
Той опита отново да постави утешително ръката си върху нейната.
— Не ме докосвай! Ти не си наш приятел. Не можеш повече да ме заблудиш. Не си приятел на Тим и никога не си бил. Мислиш ли, че не ми е казал какви ги вършиш? Е, сега знам и няма да забравя. Каквото и да стане с него — каквото и да стане! — обещавам ти, аз ще те проваля. Това е, което той искаше, и това щеше да направи, за да спаси компанията от всичко, което ти стори, за да я разрушиш. И дори то да е последното нещо, което ще направя, ще се постарая това да стане.
— Карла, моля те. Разстроена си. Не се чуваш какво говориш.
Но тя бе продължила, подписвайки собствената си смъртна присъда.
— Даже ако Тим не оживее, ще съм задължена пред паметта му да отнеса нещата до борда. А и до полицията.
Какво си мислеше тя след тази откровена заплаха — че той няма да действа? Би ли могла да си представи, че той няма да вземе мерки? Ако не действаше бързо, смело и безмилостно, с него бе свършено.
Разбирайки това и знаейки какво му предстои да направи, Рос първо трябваше да я обезоръжи. Хвана здраво ръцете ѝ в своите. Сега се гледаха очи в очи.
— Карла. Най-напред нека да минем през това. Нека да изкараме Тим оттук. Правил съм грешки и съжалявам за тях. Но всички грешим. Обещавам ти, че ще изясним нещата. Ако трябва да напусна, така да е. Но никога не казвай, че това има нещо общо с нашето приятелство. Него нищо не може да го наруши. То е завинаги.
Планът се бе представил от само себе си в пълен вид. Калият нямаше да остави следа, а болничните аутопсии бяха безнадеждно калпави. Ако съдебният лекар не бе аутопсирал Тим — а Рос никога не бе предвиждал това — целият план щеше да проработи. Разбираше, че ако успее да представи нещата така, че Карла е била достатъчно разстроена, за да убие себе си и децата си, полицията даже няма да търси убиец. Реши да използва пистолета, който Тим държеше в кабинета си у дома.
Когато стигна до къщата, светлините на горния етаж бяха загасени. Искаше децата да са заспали, за да не се налага да ги вижда. Тази част щеше да свърши на тъмно. Нямаше да почувстват нищо, да заподозрат нищо. Щяха да спят.
Но Карла стоеше на вратата и отначало не искаше да му отвори.
— Няма за какво да говорим, Мал. Всички сме изтощени и на края на силите си. Можем да се срещнем утре.
Той обаче бе надделял.
— Моля те, Карла. Знам, че Тим сигурно ти е казал някои неща, но ние ги изглаждахме, както винаги сме правили. Обичах го. Трябва да ти обясня. Ти трябва да разбереш.
— Няма какво да разбирам.
— Тогава искам поне да ми простиш.
И тя бе направила една последна пауза. После свали веригата на входната врата. Когато влезе, той извади валтера от джоба си и ѝ каза, че трябва да отидат тихо до вътрешността на къщата.
Сега щеше да го направи отново. Вече имаше опит. Трябваше да изглежда като самоубийство. Трябваше да изглежда така, сякаш Бутан е разбрал, че полицията е по следите му за всички убийства в „Портола“, включително на Маркъм, и е предпочел да се измъкне като страхливец. Това щеше да сложи край на всички разследвания.
Трябваше също да е сигурен, че никой няма да чуе изстрела, който той предполагаше, че ще бъде по-шумен с валтера, отколкото с 22-милиметровия пистолет на Тим.
Най-напред трябваше да отклони вниманието на Бутан, после да използва хлороформ, за да го зашемети. Само че той щеше да остане в организма му достатъчно дълго, за да бъде открит. Може би етер? Имаше етер в медицинската си чанта тук, под ръка. Това също щеше да свърши работа. И, разбира се, можеше просто да го застреля, като че ли е било опит за грабеж или нещо такова. Но самоубийството беше далеч по̀ за предпочитане. Щеше да размисли по вариантите, докато шофира дотам, а след това — да изиграе нещата по усет.