Опечалените роднини са баща му Нат, тримата му сина Айзък, Джейкъб и Орел, съпругата му Трея Гент и заварената му дъщеря Лорейн. Погребалната служба ще се състои…
Телефонът откъсна Елиът от думите му.
Уморените му очи прегледаха няколко абзаца нагоре и той си даде сметка, че написаното далеч не е достатъчно. Не беше уловил какъв беше Глицки, неговата същност, силата, която бе вдъхвал на хората, които бе познавал. Погледна часовника си — бе почти един сутринта. Имаше още час до крайния срок да предаде този текст вместо текста за рубриката, който бе написал следобеда. Вероятно би могъл да допълни написаното с една-две живи случки, може би една снимка, ако имаха фотография на Глицки с нещо, напомнящо усмивка — много малко вероятно, той знаеше — изобщо нещо, което да го представи по-човешки. Телефонът иззвъня втори път — да не вдигне слушалката нямаше да помогне, нямаше да промени нещата в една или друга посока. Той я грабна — беше Харди.
— Какво става?
На следващата сутрин, вторник, Харди седеше в заседателната зала на полицейския комисар, срещу мястото на Марлин Аш на подиума. Повдигна глава, видя облаците, трупащи се навън, и те му се сториха някак си подходящи. Пролетта щеше да бъде студена, може би ги чакаше и хладно лято. След края на учебната година смяташе да си вземе два месеца отпуск, да наеме каравана с Франи и децата и да направят едно пътешествие чак до Аляска и обратно, като нощуват на къмпинг. Щеше да лови риба, да предприема походи и да посвети малко време на себе си, защото човек никога не знае колко още му остава. Нещата можеха да свършват и внезапно. Трябваше да се замисли за това, да предприеме нещо във връзка с това.
— Извинете. Бихте ли повторили въпроса?
— Събитията, които доведоха до присъствието на лейтенант Глицки в квартирата на господин Бутан.
— Ясно. — Говореше, обърнат право към членовете на големия съдебен състав, събрани пред него. — Както казах, и както госпожа Аш поясни, работех независимо, но с една успоредна уговорка с областния прокурор, по някои елементи от убийствата в „Портола“. Получих достъп до документи, написани от господин Маркъм, и като ги проучвах, помолих лейтенант Глицки да се присъедини към мен. В течение на предобеда разговаряхме с Майк Андреоти, администратора в „Портола“, и след това с юрисконсулта на „Парнас“ Патрик Фоли. Лейтенант Глицки смяташе, че имаме достатъчно информация, за да получим разрешително за обиск в къщата на доктор Рос — по-специално искаше да конфискува негови дрехи и да ги предаде на полицейската лаборатория за проверки за следи от кръвта на госпожа Маркъм, които — както разбрах, казват — че наистина са били намерени на един от костюмите му. Но Глицки не успя да получи заповед на основата на информацията, с която разполагаше.
Тогава лейтенантът се върна към задълженията си като шеф на отдела. Не можеше да продължи законовото разследване на доктор Рос без повече данни. През останалата част от деня бях сам. По време на разговора ни с господин Андреоти бях с убеждението, че доктор Рос също би могъл да е бил в „Портола“ и да има участие в убийствата по това, което наричахме „списъка на доктор Кенсинг“ — неизлечимо болни пациенти, починали там неочаквано през последната година и нещо. Друг заподозрян за тези убийства бе Раджан Бутан, сестра в „Портола“. Господин Бутан изглеждаше единственият човек, който е имал възможност да бъде причина за тези няколко смъртни случая, както и да има основание да убие пациентите с евтаназия. Съпругата му бе починала преди няколко години след продължително заболяване и инспекторите отбелязаха, че за сестра той изглежда прекалено чувствителен към страданието. Полицията бе разпитала Бутан, но двамата с лейтенанта се съгласихме, че би трябвало да го разпитам още веднъж. Може би аз щях да изглеждам не така заплашително, тъй като не съм полицейски служител.
Във всеки случай попитах Глицки дали мога да разговарям с него и той ми позволи, като ми даде домашния адрес и телефона на господин Бутан. Отидох в дома на Бутан след работа. Както се надявах, той най-после изрази гласно подозренията си за доктор Рос. Също така призна колко се страхува, че полицията ще се опита да обвини него за убийствата. Стана ясно, че доктор Рос е бил в „Портола“ доста често и поне на някои от другите дати, когато се подозира, че са били извършени убийствата.