— Тя казваше, че ще се развежда с него.
Човешките отношения висяха във въздуха в неразбираема плетеница.
— Съпругата на доктор Кенсинг? — попита Глицки. — Щеше да се развежда с него?
— Не! — Госпожа Тонг разтърси глава нетърпеливо. — Карла. Госпожа Кенсинг беше… Мисля, че всички знаят това. Господин Маркъм имаше връзка с нея.
Фиск подаде бебешкото си лице напред. Целият грееше от въодушевление и предположения.
— Със съпругата на доктор Кенсинг? — попита той жадно.
„Не! — искаше му се на Глицки да отговори с най-дълбокия си сарказъм. — Със златистия си ретрийвър.“ Но се сдържа. Още веднъж обаче и наистина щеше да се наложи да им каже да се махнат. Запази собствения си глас невъзмутим:
— Искате да кажете, че съпругата на доктор Кенсинг…
— Ан.
— Окей, Ан. Тя и господин Маркъм са поддържали връзка? Искате да кажете, че връзката им не е била приключила?
— Смяташе се, че е приключила. Но после всичко избухна…
— Кога стана това?
— Преди пет-шест месеца. Тъкмо преди Деня на благодарността. Тогава Карла научи. Изрита го от къщи за две седмици. Мислех, че никога няма да се върне. Но той се върна. Тя го помоли. Ако бях аз, мисля, че надали щях да простя… Но аз съм си такава.
— Значи господин Маркъм все пак се върна?
Госпожа Тонг кимна.
— И се закле, че всичко е свършило, разбира се.
— А не е било?
— Не знам. — Повдигане на раменете. — Мисля, че Карла не беше сигурна. Но смяташе… Каза на приятелките си на кафе, че ще наеме частен детектив и че ако мъжът ѝ продължавала се среща с онази, ще го напусне.
Настъпи дълго мълчание, след което госпожа Тонг се обърна към Глицки и подхвана нишката.
— Затова когато чух, че доктор Кенсинг е бил тук снощи, прав сте — наистина се изненадах.
Придавайки си безгрижен вид, без да се чувства така, Глицки се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си. Информацията за Ан Кенсинг и Тим Маркъм го накара да разгледа две основни възможности. Първо, че госпожа Маркъм може да е била в депресия доста преди миналата нощ, което би затвърдило хипотезата за убийство-самоубийство. Но и второ — че тук имаше очевиден възможен мотив за убийство.
Щеше да разгледа всяка една по-внимателно, когато намереше още време, но сега имаше още нещо, за което искаше да попита прислужницата.
— Доколкото ви е известно, госпожо Тонг, дали доктор Кенсинг е знаел за връзката между господин Маркъм и съпругата му?
— Според мен, да. Когато Карла научи, че те се развеждат…
— Кенсинг и Ан? Те сега също са разведени, така ли? Заради това?
— Не зная дали окончателно, но научих, че са се разделили. Във всеки случай, когато Карла чу, че са започнали процедурата, опита се да направи така, че господин Маркъм да не бъде споменаван в никакви документи. Следователно доктор Кенсинг трябва да е знаел, нали?
9
Дизмъс Харди стоеше на тротоара на улица „Ървинг“ и разговаряше с друг адвокат, на име Уес Фарел. Двамата мъже се бяха срещали само един-два пъти дотогава, но най-скорошният път бе на сватбата на Глицки през септември, когато бяха изследвали (отначало поотделно, а после заедно) прага на човешката поносимост към шампанското. И за двамата той се беше оказал доста висок. Предишната нощ Франи се беше появила в „Шамрок“ и двамата с Харди бяха продължили своята среща с китайска храна в „Пърпъл Йет Уа“. Когато се бяха прибрали у дома, не можеше да спре да мисли за разказаната му от Макгуайър история за Шейн Маки. Тази сутрин беше позвънил тук-таме и бе открил, че семейството на Маки наистина е наело адвокат — Фарел — за разглеждането на проблеми, свързани с недобросъвестност по отношение на смъртта. След всички приказки на медицинска тема напоследък, а и кончината на Тим Маркъм вчера, Харди бе любопитен да научи повече. Фарел щеше да бъде добър източник на информация. А можеше също така — знаеше това — да бъде и чудесна компания. Така че когато Уес цъфна пред офиса му малко след осем и половина, Харди стоеше отвън на тротоара с бутилка пенливо вино, вързана с панделка.
Фарел го поздрави като отдавна зачезнал брат, но след това, като видя какво се предлага, се отдръпна в престорен ужас.
— Мисля, че от това нещо не съм глътвал от сватбата на Ейб и това е добре, защото него ден поех годишната си доза, доколкото си спомням, ако наистина си спомням.
— Това е като да яздиш кон — обясни Харди. — Трябва да се метнеш отново на седлото, след като те хвърли. Чърчил го е пиел всеки ден, знаеш ли? За закуска. И е спечелил Нобелова награда. Два пъти.