— За пиене на шампанско?
— Не. За мир и за литература.
— За мир?
Фарел се извърна, за да позволи на Харди да мине покрай него.
— Просто съм във възторг как тия правят-струват и все дават наградата за мир на военни от световна класа. Хенри Кисинджър. Хо Ши Мин. Уинстън Чърчил. Всички те не са съвсем точно копие на Ганди, казвам ти.
— Те са държавници — обясни му Харди. — Ако си държавник, можеш да убиваш колкото си искаш хора, стига да водиш война. И после, когато спреш, всички в Швеция са толкова признателни, че ти дават наградата за мир.
— Аз ставам за държавник — каза Фарел. — Много хора имам набелязани за убиване.
Сега бе седнал и пренареждаше писалките върху бележника си.
— Навярно след това бих могъл да си бъда защитник. А това значи, че ще имам клиент.
Харди се облегна назад и опря глезена на единия си крак върху коляното на другия.
— Напоследък май нещата малко се влачат, а?
Фарел махна неопределено с ръка.
— Почти не си струва да отваряш офиса всеки ден — въздъхна той. — Ако не бях толкова загрижен за двама от моите клиенти…
— Семейство Маки например.
Раменете на Фарел клюмнаха. Той отчаяно поклати глава напред-назад няколко пъти, после го погледна с натъжени очи, като кротък басет.
— Само не ми казвай, че са се обърнали към теб!
Харди се изкикоти, но веднага се овладя. Да си изгубиш бизнеса не беше за смях.
— Не — успокои го той. — Честна дума. Не ти крада клиентите, Уес. Но наистина става дума за семейство Маки.
— Какво мога да ти кажа за тях, освен че не само са си загубили сина, ами са и яко прецакани?
— Как така прецакани?
— Ами защото нашият велик Върховен съд неотдавна реши, както може би си чул, че гражданите не могат да съдят своите здравно-медицински организации за недобросъвестност, защото те не упражняват медицина. Те са бизнес, а не медицински организации.
Фарел разпери длани, издигна ги, после ги спусна в отчаяние.
— За нещастие, Диз, това отхвърля почти дословно аргументите, с които заведох делото от името на семейство Маки и на другите ми петима клиенти. И какъвто съм си майстор на момента, хвърлих всичките си сили почти изцяло за този проблем, смятайки, че това е вълната на бъдещето. Както и да е, сега ще трябва да пренапиша цялата си документация съобразно някакъв нов начин за действие. Например недобра координация на медицинските грижи, обща недобросъвестност, лошо администриране или нещо такова. Но междувременно постъпления няма.
Облягайки се обратно на стола, Харди постоя с кръстосани ръце, наполовина наслаждавайки се на разпаленото изложение. Познаваше реалностите на постъпленията. Ако не можеш да ги поддържаш, нямаш място в бизнеса.
— Та какво е станало с Шейн?
— Шейн е ясен като учебник. — Фарел скокна и отиде до шкафа с архива си, откъдето извади дебела папка. — Виж това. Гледай тук.
Харди се изправи и заобиколи до бюрото, Фарел разполагаше с медицинската документация за всичко, което Моузес Макгуайър бе описал в „Шамрок“ предишната вечер, само че с много повече подробности и с един последен обрат, който правеше смъртта на Шейн Маки даже още по-трагична. Един от лекуващите лекари бе предположил, че Шейн може би страда от „нещо“, което би могло да се повлияе от ново лечение, провеждано в „Сидърс-Синай“ в Ел Ей. Но здравно-медицинската организация на Шейн бе установила, че това лечение е „експериментално“ и следователно те не покриваха разноските по него. Което означаваше, че на Шейн това щеше да струва около триста хиляди долара от джоба му.
— И след месеци мъчения, опитвайки се да прецени дали би трябвало да направи тези разходи, Маки се решава. Той и родителите му продават къщите си, направо се разоряват и Шейн отива в Ел Ей, където познай какво става?
— Умира — предположи трезво Харди.
— Умира — повтори Фарел. — Но аз имам свидетел там, който казва, че ако е отишъл три месеца по-рано, можело е да го спасят.
Харди подсвирна.
— Ако този свидетел е надежден, това може да ти донесе страшно много пари.
— Да, но няма да е утре, мога да ти кажа със сигурност. — Фарел затвори папката. — Така или иначе лошото за мене там е, че всичко това е пропуск, много трудно е да се докаже. Някой е можел да направи или е трябвало да направи нещо, но не го е направил, защото „Парнас“ не разрешава…
Харди се изпъна, за малко да подскочи от думата.
— „Парнас“? Това ли е организацията, за която говорим тук?
Кимване.
— Без съмнение. Шейн работел за градската администрация, така че те са го осигурявали.