Коридорът свиваше наляво, после се изправяше, после свиваше надясно. Най-накрая го доведе до кръгло помещение, което се състоеше основно от голям, издигнат над земята басейн, пълен с морска вода, на чиято стена се бе облегнала внушителната фигура на Пико Моралес. Под неуправляем кичур черна коса лицето на Пико бе като обветрена плоча от тъмен гранит, незначително смекчена от големите увиснали мустаци и благия поглед. Държеше голяма нащърбена чаша кафе и бе облечен с долната част на леководолазен костюм, изпънат до краен предел от издутия му гол корем. В самия резервоар един човек в леководолазен костюм се занимаваше с акулата, една от най-големите, които Харди бе виждал тук — близо два метра. Гръбната ѝ перка стърчеше над водната повърхност, а опашката разпенваше водата зад нея. Но през годините Харди почти бе изчерпал интереса си към акулите.
Човекът, който разхождаше акулата обаче, бе друго нещо.
— А! — възкликна вместо поздрав Пико. — Кавалерията пристига. Диз, доктор Ерик Кенсинг.
Мъжът в резервоара вдигна поглед и кимна. Продължаваше да работи упорито, почти пъшкаше от усилието, мъчително, стъпка след стъпка. Независимо от това самият той бе близо до ръба на резервоара и кимна.
— Вие сте Харди? — попита мъжът. — Бих се ръкувал, но… — После, вече по-сериозно, добави: — Благодаря, че дойдохте.
— Е, щом Пико се обади. Каза, че сте загазили.
— Още не, може би, но…
В този момент, докато Харди и Пико гледаха, рибата се изви и се отскубна от хватката на мъжа, той изруга и се обърна да я преследва.
— Остави я — извика Пико.
Мъжът се обърна към стената, но се спря, за да хвърли още един поглед зад себе си. Това трая само един миг, но за това време акулата прекоси резервоара, зави и сега се устремяваше обратно към него, набирайки скорост. Пико не изпускаше от очи акулата и не пропусна движението ѝ.
— Излизай! Бързо! Внимавай!
Кенсинг се хвърли към стената на басейна. Харди и Пико го хванаха за ръцете и го издигнаха нагоре и навън точно когато акулата изникна и щракна с челюстите си на мястото, където беше допреди малко.
— На косъм! — каза Харди. — Мисля, че тази риба е здрава.
— А освен това е и гладна — добави Кенсинг. — Може би взе Пико за морж.
Харди кимна, сериозен и замислен.
— Разбираема грешка.
Тримата стояха на ръба на басейна и наблюдаваха как акулата плува сама.
Пико не сваляше очи от водата, от плуващата риба. Вече бе имал случай да се надява силно за оцеляването на една от акулите си по-рано и сега не му се искаше отново да преживее разочарование.
— Вие нали и без това искахте да си говорите. Защо не се махнете оттук?
„Литъл Шамрок“ бе на по-малко от четиристотин метра от аквариума. След като лекарят се преоблече в ежедневните си дрехи, двамата оставиха Пико с неговата акула, която продължаваше да плува сама. Харди премина тези няколкостотин метра с колата, докато следобедът бързо се смрачаваше. Сега си бяха взели по нещо за пиене (Харди — смес от тъмна и светла бира, а Кенсинг — кафе) и седяха на ъгъл пред камината на някакви стари хлътнали кушетки, по-подходящи за правене на любов, отколкото на разработване на стратегическа юридическа защита.
— И така — започна Харди, — как попаднахте на Пико?
Вдигане на рамене, отпиване от кафето.
— Синът му е мой пациент. Стана дума за неговата работа и в един момент ми разказа за акулите си. Стори ми се, че може би е интересно да се опита такова нещо. Покани ме една вечер, но и сега, когато наистина времето ни не стига, пак идвам, когато ме извика. А вие? Разбрах, че някога също сте били доброволец. Мисля, че Пико не оставя хората си да напускат.
— Аз имах специална причина.
Отговорът изглеждаше неадекватен, затова добави:
— В един момент не можех повече да понасям как всичките умират.
Събеседникът му горчиво се изсмя.
— Да не навлизаме в медицината.
— Няма — съгласи се Харди. — Аз реших това много отдавна. — После уби един миг от времето, като отпи от бирата си. — Но говорят, че сега ви трябва адвокат.
За първи път Харди забеляза бледността под румената кожа на лицето, умората в очите.
— Знаете ли кой е Тим Маркъм?
Харди кимна.
— Вчера го ударила кола и после е умрял в болницата.
— Точно така. Аз бях дежурният лекар в интензивното, когато почина. А той чукаше жена ми.
— Значи се тревожите, че полицията може да помисли, че ви се е паднал неочакван случай и сте го убили?