— Не бих казал, че е невъзможно.
— Но не сте го извършили?
Кенсинг издържа втренчения поглед на Харди.
— Не.
— Не се ли изкушихте?
Това бе опит да олекоти нещата.
Той почти се усмихна.
— Фантазирах си нещо такова през цялото време, само че в моя вариант винаги беше много по-болезнено. Първо щях да му счупя капачките на коленете, може би да срежа някое ахилесово сухожилие, да му отрежа топките. Всякакви неща, които биха го накарали да страда повече, отколкото страда в действителност. — Поклати глава разочаровано. — Наистина няма справедливост, не сте ли забелязали?
Харди си помисли, че може би знае това даже по-добре от доктор Кенсинг.
— Но има или няма справедливост — подхвана той, — вие се тревожите.
Това не беше въпрос.
Лекарят кимна мрачно.
— Ако от полицията започнат да ме разпитват за Тим? Почти мога да се чуя: „Да, мразех го. И вие бихте го мразили. Радвам се, че е мъртъв“. Всъщност не мисля така.
Харди също не мислеше така, но всъщност всичко това бяха само предположения.
— Нека да успокоя малко душата ви. Доколкото разбирам, Маркъм е починал от раните си и ако това е така, вие не сте замесен в никакво престъпление.
— Ами ако някой каже, че не съм направил достатъчно, за да го спася? Има ли нещо такова като „злонамерена недобросъвестност“ или нещо от тоя род? Като форма на убийство?
Харди поклати глава.
— Никога не съм чувал такова нещо. Защо питате?
— Защото някакъв инспектор по убийствата на име Брако намина снощи. А днес правят аутопсия.
— Аз не бих се тревожил от това. Днес правят аутопсия на всички.
— Не е така. Особено за тези, които умират в интензивното отделение след хирургическа намеса. Направихме оглед в болницата и аз подписах смъртния акт — масивна вътрешна травма от силни тъпи наранявания — но въпреки това са го закарали в Центъра.
— Починал е от катастрофа с неизвестен извършител — обясни Харди. — Това се води убийство, затова правят аутопсия. Винаги.
Но докторът имаше друг въпрос.
— Добре, но снощи срещнах Брако, който проверяваше колата ми при къщата на Маркъм.
— Брако?
Харди поклати озадачен глава.
— Сигурен ли сте, че е от отдел „Убийства“ в Сан Франциско? Не е от автопроизшествията? Не го познавам.
— Така се представи. Имаше значка.
— И проверяваше вашата кола? Всъщност какво правехте край къщата на Маркъм?
— Познавах Карла, жена му. Помислих, че е редно да намина и изкажа съболезнованията си, да видя дали с нещо не мога да помогна. — Той въздъхна. — Какво да се прави. Човек някак си се чувства отговорен.
— Та какво правеше този полицай с колата ви?
Кенсинг се взря край бара, като че ли се учудваше как се е озовал там, помълча за малко, после отново погледна към Харди.
— Мисля, че проверяваше дали моята кола е претърпяла някакво произшествие, дали аз не съм блъснал Маркъм. Имаше и някои друг хора там, преди да тръгна, които се бяха отбили у Карла, други коли. Останах с впечатлението, че беше проверил всяка една от колите.
На повърхността това изглеждаше неправдоподобно. Но после Харди изведнъж си спомни разговора с Глицки при последната им разходка заедно. Автополицаите. Този Брако трябва да е бил един от новите нещастници, които отнасят толкова подигравки в отдел „Убийства“.
— Е, така или иначе, от всичко, което чувам, ми се струва, че нямате някакъв сериозен проблем. Не сте го убили.
— Но той умря по време на моето дежурство, а за никого не беше тайна, че го мразя.
— Ще ви попитам пак: вие ли го убихте?
— Не.
— Умря от раните си, нали? Вие да сте влошили състоянието му? Не? Значи с вас всичко е наред.
Очевидно тази мисъл все още не можеше да си пробие път, затова Харди продължи.
— Нека да погледнем нещата така. Каква беше вероятността Маркъм да умре, дори ако вие сте направили всичко както трябва?
— Аз така и направих.
— Съгласен съм, но не това е въпросът.
Лекарят се позамисли по-внимателно.
— Статистически погледнато, попадне ли човек в интензивното, един, най-много двама от десет излизат живи.
Стъписан от числото, Харди се облегна назад на кушетката.
— И това е всичко? Двама от десет?
Кенсинг сви рамене.
— Нека да са трима. Не зная точния брой, но той не е толкова висок, колкото повечето хора си мислят.
— Значи в най-добрия случай вероятността е, казвате, трийсет процента Маркъм да остане жив, дори и ако сте направили всичко, което е било възможно да се направи.
— Което и направих. Но да, грубо казано, трийсет процента.