— Значи оставаме със седемдесет процента вероятност, че тази катастрофа щеше да го убие, независимо от това какво е направил или не е направил който и да е лекар. Прав ли съм? — Харди се наведе напред. — Ето ви добрата новина. Дори и ако сте допуснали грешка — не казвам, че сте допуснали, обърнете внимание — онзи, който го е блъснал, не може да използва „недобросъвестност“ като защита пред съда. Човек, обвинен в убийство, е напълно изключен от възможността да използва като своя защита аргумента, че лекарят би могъл да спаси жертвата.
Очите на Кенсинг леко трепнаха.
— Сигурно мислите, че вече съм чувал това. Защо е така?
— Защото ако не беше така, всеки адвокат на света би започнал своята защита с това, че не неговият клиент е убил жена си, като я е прострелял четири пъти в сърцето — убили са я лекарите, които не са могли да я спасят. Вината е тяхна, а не на неговия клиент.
Кенсинг прие тази информация с нещо, което приличаше на смесица от облекчение и недоверие.
— Но тук нямаше никаква недобросъвестност — подхвърли той. И добави: — Наистина.
— Вярвам ви. Просто искам да кажа, че не виждам откъде срещу вас би могло да дойде каквото и да е криминално обвинение. Истинската причина Маркъм да се озове в болницата е, че някой го е блъснал с кола. Именно него е търсел този Брако — шофьора на колата.
Но една по-ранна фраза, която го бе измъчвала, неочаквано изплува на повърхността.
— Казахте, че сте познавали госпожа Маркъм?
Раменете на Кенсинг видимо се смъкнаха, като че ли целият свят се стовари върху тях. Погледна надолу към обгорения дървен под, после отново нагоре.
— Вие не знаете? Това е другото нещо.
Харди чакаше.
— Изглежда снощи там се е случило нещо. — Той замълча. — Тя е мъртва. И останалите от семейството.
— Господи!
Харди неочаквано се почувства прикован към канапето.
Кенсинг продължи.
— Новината мина през кабинетите някъде късно тази сутрин. Преглеждах пациенти и научих едва към обяд. После, малко след това, Брако се обади, за да провери дали ще съм там. Искаше да се отбие и да поговорим.
— Значи сте разговаряли с него и днес?
Кенсинг поклати глава.
— Може би направих грешка, но помолих регистратурата да кажат, че ме няма. Пико се обади почти по същото време за акулата си. Така или иначе не приемам пациенти в сряда следобед, а не исках да говоря с полицията, преди да си изясня малко нещата. Така че дойдох тук, в аквариума — всъщност скрих се — за да разхождам Франсис.
— Франсис?
— Акулата. Пико я кръсти Франсис. Така че се мотах тук, докато не си съставих план за действие, който беше да си потърся адвокат. А Пико познаваше вас.
На лицето му се изписа извинение и обърканост.
— Това е положението. И какво правим сега?
Харди кимна и се облегна назад. Спомняйки си за бирата, той се пресегна и отпи от нея.
— Ами, волю-неволю ще трябва да говорите с полицията.
— И какво да им кажа за жена ми, ако ме питат?
Харди вече бе отговорил на това, но сега беше моментът да се изгради доверие.
— Просто бих казал истината и бих се опитал да не изпадам в паника. Но ако изобщо се занимават със случая, те ще знаят за Маркъм и жена ви, нали? Така че бъдете прям и преодолейте това. То не означава, че сте убили някого.
Кенсинг остави действителността да достигне до него.
— Ясно. А и това няма да има значение, ако търсят шофьора на колата, която го е ударила и избягала, нали така?
— Според мен е така. — Харди изгледа Кенсинг в лице. От умора погледът му изглеждаше празен. — Добре ли сте?
Той успя леко да се засмее.
— Просто съм изморен. Но, от друга страна, аз винаги съм изморен — отговори лекарят. — Изморен съм от петнайсет години. Ако не бях изтощен до краен човешки предел, сигурно не бих могъл да се позная.
Харди се облегна назад и си даде сметка, че самият той също не бе в настроение за танци.
— Все пак сте излезли за един следобед да разхождате акулите на Пико.
— Да, така е — съгласи се Кенсинг, — но и това няма никакво значение за мен. Просто го върша.
— И с мен беше така.
В един труден момент в живота си Харди също беше разхождал своите акули, в края на едно десетилетие на лудост след смъртта на сина му Майкъл и развода с Джейн. И за него тогава също нямаше смисъл, както сега за Кенсинг. Но по някакви причина раздвижването на акулите му се струваше все пак нещо. А в един свят, иначе пълен с нищо, това беше нещо, за което можеше да се хванеш.
Двамата мъже станаха. Харди даде на Кенсинг визитката си и заедно с нея един последен съвет.