Точно когато Джакман се отдръпна от прозореца, Глицки се появи на вратата.
— Ейб, добре дошъл. Хайде, влизай.
Лейтенантът докосна Трея по ръката, кимна на всички в стаята. Джакман седна на предната част на бюрото си с лице към тях и започна, без да губи време за предисловия.
— Значи имаме цяло едно известно семейство, измряло в течение на дванайсет часа. Компанията на този човек има договор с градските власти за здравеопазване, но е почти на ръба на фалита. Предвиждам медийна истерия в най-близък срок, а по-нататък бог знае какъв хаос ни чака, ако „Парнас“ не се възстанови. Някой да не е съгласен с мен?
Знаеше, че няма такива, а очевидно очакваше същото единодушие и по следващия си въпрос.
— Някой от вас тук има ли някаква представа как ще характеризираме тези събития? Ще ми трябват някои добри отговори, когато хората започнат да питат.
Белегът върху намръщеното лице на Глицки се открои. Той се изкашля леко.
— Казваме, че проучваме нещата. Без други коментари.
— Очаквах, че позицията ти ще бъде такава.
— Това е единствената възможна позиция, Кларънс — възрази Глицки, все още леко зашеметен от прекарания в дома на Маркъм ден. Не знаеше какво цели областният прокурор с това заседание и защо изобщо се провеждаше. Добави: — Това е и самата истина.
— В този смисъл, разбира се, е така. Но на мен ми се струва, че може би ще е нужно да помогнем на хората да решат каква представа да си изградят за нещата. За цялата история. Мисля, че е нужно да заявим открито, че Тим Маркъм е бил убит.
Глицки огледа лицата в стаята. В този момент разговорът изглеждаше като че ли е само между него и Джакман.
— Знаем ли, че е бил убит?
— Знаем какво се е случило, Ейб — вметна Марлин. — Това е очевидно.
— Не обичам очевидните неща — възрази спокойно Глицки. — Не би ли могло да е случайна свръхдоза? Слагали ли са му изобщо калий по някаква причина? — Той се обърна към Страут. — Не е ли възможно просто някой в болницата да е допуснал грешка?
Съдебният лекар кимна.
— Би могло.
Но Джакман не хареса този отговор и той изръмжа:
— Тогава защо се е самоубила съпругата?
— Кой казва, че се е самоубила? — попита Глицки.
— Доколкото знам, пише го в предварителния доклад — каза Джакман.
— Но нали затова се нарича „предварителен“, Кларънс? Защото не е окончателен. Може и да не е така. Ние наистина още нищо не знаем за жената и децата, за цялата тази ситуация.
— Сержант Лангтри ми каза, че е очевиден случай на убийство-самоубийство, Ейб, подобно на много други, които е виждал по-рано. А и ти си виждал, нали?
— Има наистина някои сходства, но има също така и различия. Просто много по-разумно е да не казваме нищо, докато не знаем със сигурност.
Но Джакман се разхождаше пред бюрото си, доминирайки стаята със своето присъствие.
— Аз може би също зная кое е по-разумно, Ейб. Може дори да се съглася с теб. Но разбери ме и мен. Други любознателни умове ще искат да научат — пресата, кабинетът на кмета, сещаш се сам. И те ще питат мен. Притеснявам се, че ако не им кажем нищо, ще изглежда сякаш не знаем нищо.
— Ние наистина не знаем нищо! Какво като изглежда така?
Джакман не обърна внимание на прекъсването и повтори предното си изявление.
— Знаем, че Маркъм е бил убит. Вярваме, че жена му се е самоубила.
— Изобщо не съм сигурен, че приемам всичко това, Кларънс. Джон тук даже още не ѝ е правил аутопсия.
Глицки малко се пообузда. Даваше си сметка, че Джакман съзнателно заостря противната позиция, но щеше да му бъде много неприятно, ако кабинетът на прокурора се ангажираше с публично изявление, когато това не бе необходимо. Това щеше да значи повече политическа намеса в неговата работа.
— Аз само казвам, че е възможно някой да си е дал много труд, за да докара това да прилича на самоубийство. Знам, че Лангтри допуска, че то наистина е самоубийство, но още не сме елиминирали никакви други възможности, а аз ще се чувствам по-спокоен — и ти ще си по-спокоен, Кларънс — ако успеем да елиминираме някои, преди да започнем да говорим пред пресата.
Джакман се намръщи.
— Искаш да кажеш, че някой може да е убил нея и децата ѝ и се е опитал да го представи като самоубийство? Намерено ли е нещо в къщата, което да подкрепя такава теза?
— Не, още не. Но остава още много лабораторна работа — упорстваше Глицки. — Ще приема самоубийството в мига, когато можем да го докажем, Кларънс. Обещавам ти. Но засега имаме една хипотеза, която ми изглежда малко рехава. А именно че Маркъм попада в болницата целия разнебитен, всъщност почти мъртъв, и някой решава, ей така, импулсивно, да се възползва от възможността и да го убие.