Джакман не отстъпваше.
— Искрено вярвам, че някъде на някой репортер нещата ще му изглеждат точно.
— Добре, значи му казваш, че има проблем с това обяснение. Например защо да се поема такъв риск, след като той вероятно и без това е щял да умре.
Джакман се обърна към Страут.
— Щял ли е непременно да умре, Джон?
Предположенията не бяха силният коз на Страут, но областният прокурор му бе задал пряк въпрос и той се чувстваше длъжен да отговори нещо.
— Може би не. Особено ако бе излязъл от спешното отделение. — Той замълча, вдигна рамене, после ги отпусна. — Би могъл и да оживее.
— Значи — Джакман прие отговора на Страут като убедително потвърждение — някой, може би дори съпругата му…
Може би дори съпругата!
Това бе нещо ново и в съзнанието на Глицки — съвършено странно.
— Искаш да кажеш, че Карла е убила мъжа си в болницата?
Джакман отстъпи.
— Добре, може и да не е тя. Но някой в болницата е стигнал до извода, че Маркъм ще прескочи трапа и по някаква причина не е искал да допусне това.
— В такъв случай, Кларънс, бих казал само: нека да намерим причината.
Спорът заплашваше да се разгорещи и Трея се намеси.
— Може би не е нужно да избързваме със съпругата, Кларънс. Достатъчно е само да заявиш, че някой е убил господин Маркъм. Мисля, че всички ние ще се съгласим — бързо додаде Трея, обръщайки се към съпруга си, — че количеството на калия говори много по-убедително за убийство, отколкото за случайност в болницата. Не е ли така, Ейб? Няма ли да се съгласиш с това?
Глицки разбираше какво иска тя от него. Нещо повече, разбираше какво иска да постигне. Наистина, при наличието на свръхдозата калий, Глицки вярваше, че е много вероятно Маркъм наистина да е бил убит. Но вярата не беше сигурност и никога нямаше да бъде.
— Добре — каза той на жена си. — Нека се съгласим за момент, че Маркъм е бил убит в болницата. Така че на който пита, казвате, че разследваме случая. Нали това правим? Защо да бързаме да излизаме пред обществото?
По изражението на Трея Глицки усети, че най-после е задал правилния въпрос. Джакман стана от бюрото си.
— Само едно нещо, Ейб. Ако Маркъм е бил убит, случаят ще се разгледа от Голям съдебен състав. Мога съвсем законно да използвам разследването на неговата смърт като начин да се добера до документите му и бизнесделата на „Парнас“. Имаме пълното право да прегледаме документацията му, да обърнем цялото заведение наопаки, за да открием причината. И кой би се оплакал? Някой е убил шефа им. Защо да не желаят да ни сътрудничат с всички сили?
Джакман остави думите му да отекнат във въздуха, после продължи:
— Ако започнем някакво разследване по сметките им и се намесят техните адвокати, това значи месеци, може би години бавене с призовките, бавене с предоставянето на документи, които може дотогава вече да са унищожени или подправени. Плюс цялата публична разправия, загубата на доверие в градските институции и прочие. Ако тръгнем по този път, ще се провалим. Това е убийство, Ейб, и даже в нашия глад голямото мнозинство от избирателите са против убийствата. Никой няма да приеме нещата по-сложно от това, поне засега. Големият съдебен състав разглежда убийството на Тим Маркъм. Има всички основания на света да се разследват неговите връзки и дори неговите бизнесдела. И тъй като е бил убит в болницата „Портола“, тук връзката лесно може да се демонстрира.
Но Глицки отново се размърда неспокойно на мястото си. Не му харесваше идеята кабинетът на областния прокурор да се намесва в разследването му, особено ако убийството на Маркъм е само прикритие за финансова ревизия на „Парнас“.
— Ами ако намерим убиеца на Маркъм, преди да сте свършили? — попита той.
Сега отговори Марлин.
— Ще оставим Големия съдебен състав свикан. Просто ще си продължим по финансовите въпроси.
Ейб се намръщи на това, но знаеше, че процедурно Марлин можеше да постъпи точно така. Голямото жури не се занимаваше с предварително фиксирани престъпления — Джакман и Аш можеха да го използват за каквото си искат.
— Но аз все пак ще искам вашата подкрепа за разследването на убийството като приоритет — добави той. — Не искам някой заподозрян да е близо до мрежата ми и да не мога да го хвана.
— Такова нещо няма да има, Ейб — увери го Марлин.
— Това няма да се случи — потвърди Джакман. — Ние сме от един отбор.