— Ето защо, синко, боя се, че ще свършиш безпаричен. А наистина няма извинение за един добър адвокат да умре беден.
— Да, господине. Мисля, че вече споменахте нещо такова. Все пак аз подчертах пред Глицки, че клиентът ми е свидетел, а не заподозрян.
— Аха — кимна любезно Фрийман и отпи от кафето си. — Добрият лейтенант иска да го опознае по-хубавичко, така ли? — Възрастният човек се поизтегна зад бюрото и повиши глас като в съдебната зала: — Ти да не си полудял? — После продължи по-спокойно: — Свидетел, не заподозрян? Та той е основният заподозрян! И ще ти кажа още нещо. Самият Кенсинг сто на сто смята, че е такъв. Защо си мислиш, че търси адвокат? Всъщност, колкото повече се замислям, толкова повече го харесвам.
— Ти не го познаваш.
— И какво от това? Ти си го виждал само веднъж. Да не се опитваш да ми каже, че знаеш, че не е извършил убийството?
— Той да е инжектирал Маркъм с калий?
— Или го е блъснал с колата. Може би и двете.
— Дейвид…
— Ама защо не? Умрелият е спял с жена му, а това е най-старият мотив на света.
— И след като е изчакал две години, го е убил?
Запазил невъзмутимо спокойствие, Фрийман се облегна назад, благ като Буда.
— Случва се всеки ден. Сериозно, Диз. Какво те смущава тук? На мен ми изглежда съвсем прилично. Във всеки случай напълно достатъчно за обвинение и доста лесно може да се стигне до арест. Знаеш как става.
Поглеждайки сега на нещата през погледа на Фрийман, Харди бе принуден да приеме, че всъщност клиентът му наистина имаше мотива, средството и възможността да убие Тим Маркъм. В практиката си Харди бе печелил множество дела с Голям съдебен състав при наличието само на две от тези неща, а понякога и само с едно. А сега беше уговорил и тази глупава кратка среща с шефа на отдел „Убийства“ след няколко часа. Кенсинг можеше да се появи тук, в офиса, и ако бяха излезли допълнителни данни, Глицки можеше да му сервира призовка за Голям съдебен състав или дори да го арестува на място.
И всичко, което Харди бе направил за Кенсинг досега, бе да го отпрати на работа с някакъв слабоват съвет и малко грубоват хумор. Сега той си даде сметка, че познатата обстановка на аквариума и „Шамрок“, както и свързващото ги приятелство с Пико Моралес, го бяха подвели в този случай и временно бяха скрили от погледа му реалностите, пред които бе изправен Кенсинг. Къде му бе умът?
Харди се изправи рязко.
— Извинявай, Дейвид — каза той, — трябва да се изнасям оттук.
— Имам невероятното усещане за „дежавю“ — започна Глицки. — Не го ли минахме вече това?
— Беше сутринта — възрази Харди. — Винаги възникват пови възможности, стига да имаме куража да се изправим срещу тях.
Лейтенантът хвърли един поглед към приятеля си през бюрото, после отвори ципа на страничния джоб на вечното си яке, измъкна няколко кръгчета от нещо бяло, отчупи едно парченце и го хвърли в устата си.
— Искаш ли малко оризова питка? Ужасна е. — Той спря поглед известно време на остатъците, после ги хвърли в кошчето.
— Какво стана с фъстъците? — попита Харди. Години наред едно от чекмеджетата в бюрото на Глицки беше склада за фъстъци на отдел „Убийства“ и лейтенантът често носеше по една-две шепи със себе си. — Не бих отказал няколко фъстъка.
— Прекалено много холестерол или мазнини, или нещо такова. Забравих какво.
— Значи освен сърцето, имаш и СКР?
Глицки се обърна назад, скръсти ръце и се загледа в пространството.
— Добре. Така да е.
— Щом не знаеш, не знаеш. Ако отговориш грешно, то така или иначе ще е нещо негативно. Но никога не е късно да се промени човек. Наблегни на положителното.
— Дръж се за градивното начало. — Гласът на Глицки беше въплъщение на безпристрастност. — И още нещо ще ти кажа. Дай да се откажем от тая работа.
Харди свъси чело.
— Нова песен. Но обърни внимание — отново негативна тема. Обаче в случая, както се оказва, точно това, което аз имах наум.
— И какво е то?
— Ами, съжалявам, но трябва да те информирам, че моят клиент няма да бъде на разположение тази вечер, в крайна сметка. Този случай е просто твърде чувствителен за мен, за да го оставя да говори. Обаче ако желаеш да ми дадеш въпроси в писмена форма, с удоволствие ще се постарая да предоставя исканата информация.
Глицки се изкикоти.
— А ако ми целунеш пръстите на краката, може би ще стана балерина. Това ми е мечтата на живота.