— Просто си наглеждам инвестициите — обясни Харди, когато Моузес Макгуайър вдигна изненадан поглед към него иззад барплота в „Шамрок“. Той бе единственият човек в заведението.
— Какви инвестиции? Изплатих ти твоята четвърт в оборот, в случай че паметта ти изневерява, която тя никога не прави. Ще пийнеш ли?
Харди не бе пил денем от шест месеца, но както се бяха насъбрали — неуспехът му да говори с някого в Съдебната палата, отношението на Фрийман, лошото време и накрая провалът му с Кенсинг, бе готов да опита каквото и да е, за да обърне късмета си.
— Имаш ли някакъв „Сафая“ на бара?
Макар че Макгуайър не одобряваше джина в каквато и да е форма, нямаше нужда да пита Харди как го иска. Пълна изстудена чаша с вермут и джин. Докато наливаше, попита:
— Добре ли си? А Франи?
Бе отгледал почти сам малката си сестричка, която днес бе жена на Харди, и все още се чувстваше неин защитник.
— Добре сме. Имах уговорена среща наблизо, която не се получи. Няма нищо общо с Франи. — Отпи от мартинито и кимна доволно. — Това — заяви той — е съвършено.
Моузес, чийто собствен скоч „Маккалан“, чист, бе постоянно зареден на рафта под барплота, повдигна чашата си, чукна се с Харди и я поднесе към устните си.
— Онова — уточни той — е джин, сух вермут и лед. А това — и вдигна собствената си чаша — е съвършено. Но аз приемам комплимента с благодарност и скромност. Защо не му каза да дойде в кабинета ти?
— На кого?
— На този, с когото си имал среща. Не знаех, че правиш посещения по домовете.
— Не правя. Това изглеждаше важно.
— Е, поне за единия от вас.
При тази истина Харди кимна тъжно.
— От друга страна, може би просто съм си търсил извинение да наруша своя обичаен ритъм.
Моузес издърпа табуретката, която държеше зад бара.
— Слушам те — насърчи го той. — Искаш да планираме пътешествие? Тръгваме сега и докато се стъмни, можем да бъдем в Мексико.
— Не ме изкушавай. — Харди вдигна питието си, отпи малко и заговори замечтано: — Може би бих могъл да измъкна децата от училище…
— Нямах предвид да влачим потомството с нас.
Харди усети нещо в тона му и се вгледа в измъченото лице от другата страна на бара.
— Вие със Сузан как я карате?
— Поне не се развеждаме, мисля — отвърна Моузес и отпи от скоча си. — Но понякога съм сигурен, че това е само защото се договорихме, че онзи, който пръв спомене думата с „р“, получава децата. Казват, че в Мексико по това време на годината е топло.
— Там винаги е по-топло, отколкото тук.
Двамата погледнаха през широкия прозорец, където проливният дъжд продължаваше да се лее. Кипарисите, които ограждаха парка, се огъваха наполовина под вятъра. Харди рязко се изправи и побутна недовършеното си мартини към края на бара.
— Тръгваш толкова скоро? — попита Макгуайър. — Току-що дойде.
Харди посочи питието си.
— Ако довърша това — което ужасно ми се иска — никога няма да си тръгна.
— За щастие не ти се и налага.
— Не, налага ми се. Имам работа, а дяволът се опитва да ми предостави извинение, за да не си я свърша. Но имам едно предложение за теб и Сузан. Защо не намерите някой да ви замества тук и да доведете децата довечера? Ние ще ги гледаме. Вие двамата излезте. Как ти звучи?
— Става — каза Макгуайър. — Макар че не е Мексико.
— Да, но кое е? — Харди удари приятелски Макгуайър по ръката. — Помисли по този въпрос.
Изправена пред Големия съдебен състав след работния обяд с Кларънс Джакман и Ейб Глицки, Марлин Аш беше в стихията си. Двайсетте граждани, събрани пред нея в заседателната зала на полицейското управление на петия етаж на Съдебната палата, един етаж над кабинета на Глицки и два над кабинета на Джакман, силно желаеха да възтържествува справедливостта. Може и да изглеждаха доста пъстра група от индивиди — днес тук бяха представени със сигурност двата пола и повечето от етническите общности на града — но Марлин знаеше, че тези хора, седнали сега пред нея, и другите като тях в съдебните състави, и не само в Големите съдебни състави из цялата страна бяха гръбнакът на правосъдната система, в която тя работеше. Без тях, без „средния добър гражданин“ правосъдието би било само празно понятие, социалната тъкан щеше да се разпадне. Така че тя играеше честно с тях и уважаваше тяхната интелигентност и опит.