— Значи доктор Кенсинг е застрашен? — попита тя.
Харди изчака. Той духна кафето си и го постави недокоснато пред себе си.
— Краткият отговор е „да“.
— Заради Тим Маркъм? Защото са го обявили за убийство?
Харди си помисли, че е случил на маса.
— Именно.
Тя поклати глава възмутено.
— Но това е просто смешно. Убийство. Моля ви се.
— Какво имате предвид под „смешно“?
— Е, не казвам, че непременно е било случайност. Може някой и нарочно да му е дал погрешната доза. Ние постоянно използваме калий в спешното.
— Вие сте сестра в спешното отделение?
— Понякога — отговори тя. — Доста се въртим. Много пъти ми се е падало да съм там.
— Значи калият наистина е съвсем достъпен?
— Разбира се, за всяко медицинско лице. Там е, зад работното място на сестрите.
От гледна точка на Харди това беше добра новина. Дори и само защото даваше на повече хора, освен на неговия клиент, достъп до медикамента.
— Значи според вас прекомерна доза калий не е непременно дадена умишлено? Или злонамерено?
— Не. Обикновено не става така.
— Често ли се случват грешки?
— Понякога. — Тя не изглеждаше много разтревожена от това. — Спомням си, че имаше подобен случай една съботна нощ, някъде в края на миналото лято. Бяха станали някакви престрелки в Западното предградие и май една-две катастрофи. Във всеки случай в спешното отделение беше лудница, както можете да си представите. Лекарят крещи нареждания наляво-надясно, един от простреляните кърви, сърцето му спира и трябваше да получи течности с калий. Така че получи една доза и преди лекарят да се върне при него, някой му даде втора, без да знае за първата.
— И какво стана? Той умря ли?
— Не. Лекарят разбра веднага какво се е случило, така че му направи дефибрилация, после му би инсулин и гликоза и той се съвзе.
— Тогава защо според вас не са приложили същото при господин Маркъм?
— Не зная. Не бях там. Би трябвало най-напред да се разпознае проблемът, нали? В случая, за който ви разказвам, с простреляния, лекарят беше там и поръча калий. Може би доктор Кенсинг не е знаел. Или не е съобразил достатъчно бързо. Той какво казва?
Харди бе малко разочарован.
— Бил е зает. Докато не го съобщиха в новините, е смятал, че Маркъм просто е умрял от травмите, получени при катастрофата.
— Ами това се случва. Хората просто си умират.
Кратко кимване. Той знаеше. Наближаваше рожденият ден на отдавна покойния му син Майкъл. С усилие той се изтръгна от хватката на спомена.
— Една от причините да дойда днес тук бе желанието да усетя мястото, да получа обща представа за условията тук. Дочух, че някои лекари не са доволни от администрацията. Пациенти биват отпращани. А и цялата онази история с бебето Емилия…
Очите ѝ се разшириха в израз на съгласие.
— Това също беше станало с доктор Кенсинг, нали? Той я беше приел. Знаех си, че имаше още нещо, още когато за пръв път го споменахте. Това беше.
Харди се направи на умен, като че ли през цялото време е знаел това за Кенсинг, макар че го чуваше за първи път.
— Той нямаше ли по този повод доста неприятности?
Неочаквано Ребека замислено обърна глава, пренасяйки погледа си отвъд раменете на Харди към ъглите на стаята зад него. По тялото му пробяга лека електрическа тръпка и той осъзна, че въпросите му някак си са пробудили в нея защитна реакция.
— Какво има? — попита той.
Тя въздъхна тежко, огледа отново стаята, хвърли поглед към часовника и към книгата си. Накрая се обърна отново към него.
— Човек никога не знае при такива неща. Искам да кажа, какво наистина се е случило. Но нямате представа какъв шум вдигнаха всички тези доклади, тези глупави… — Тя изпуфтя още един път, после се овладя. — Както и да е. Всички говореха само за това седмици наред, разбира се. Ние всички, персоналът — а дори и лекарите, защото знаете, не много често се случва да сме на едно мнение по някакъв въпрос — всички смятахме, че е постъпил абсолютно правилно. Така де, ставаше дума за бебе. Какво се е очаквало от него? Да им позволи да ги отнесат в Окръжната без майката?
— А, доколкото разбирам, администрацията не е одобрила това.
Тя се изсмя рязко, после се наведе през масата и отговори шепнешком:
— Чух, че тогава всъщност са го уволнили, при което той отишъл при вестниците.
— Извинявайте. — Списъкът на нещата, които Харди не знаеше за клиента си, продължаваше да расте и да го удивлява. Той и клиентът му трябваше да си поговорят. Наистина. Но сега той не можеше да се занимава с това. — Казвате, че доктор Кенсинг е изнесъл тази история? На вестниците?