Тя кимна.
— Никога не си го призна, но всички знаят, че е той. Мисля, че сега е само въпрос на време, преди наистина да го уволнят, дори ако се наложи да измислят за това някаква причина. Не че е само той.
— Какво имате предвид?
Отново се увери, че никой не може да я чуе.
— Имам предвид, че повечето хора тук се боят да не си загубят работата. Като направят нещо или пък като не го направят, и така, и иначе. Наистина е много лошо. — Тя се намръщи. — Значи ще обвинят доктор Кенсинг за това убийство? Би било ужасно.
— Не знам — отговори Харди. — Може и да го направят.
— Защото господин Маркъм имаше намерение да го уволни?
— Това би могло да бъде мотив, да.
Още един, помисли си Харди. Но на глас запита:
— Сигурна ли сте, че господин Маркъм е този, който е искал да го уволни?
— Естествено — отвърна тя. — Той командваше тук целия парад. Кой друг?
14
— Глицки, отдел „Убийства“.
— Кой е?
— Нали току-що казах — тук е Ейб Глицки, отдел „Убийства“, Сан Франциско. Кой се обажда?
— Джак Лангтри. Ейб? Наистина ли си ти?
— Да, наистина съм аз, Джак. Какво става?
— Наистина чудна работа. Току-що натиснах копчето за повторно набиране на мобилния телефон на Карла Маркъм. Тя се е обаждала в отдел „Убийства“, преди да умре.
— Къде си сега?
— Долу. В склада за веществени доказателства.
— Не мърдай. Идвам.
Лангтри чакаше в офиса си някъде във вътрешността на сградата. Заедно с него бе още един от извършилите огледа на местопрестъплението, сержант Каръл Амано. Беше поставил телефона на средата на бюрото, без нищо друго наоколо, изглеждаше почти така, сякаш бе някакъв вид бомба. Вече бе поръчал пълните телефонни разпечатки за къщата на Маркъм и за този клетъчен телефон. Беше се обадил и на Ленард Фаро в лабораторията и го бе помолил да дойде при тях колкото може по-бързо. Глицки бе слязъл при тях и сега се разхождаше и говореше, което рядко му се случваше. Лангтри си даде сметка, че адреналинът му е доста покачен.
— Добре, но нека да разгледаме други възможности — говореше Глицки. — Телефонът е бил в чантата ѝ. Може някой от нашите хора да не е намерил телефон и да се е обадил тук, докато ние сме оглеждали къщата.
— Изключено. — Амано даже не искаше и да мисли за това.
Лангтри също поклащаше глава.
— Съгласен съм. Не е възможно, Ейб. Ти видя кои бяхме на мястото. Аз, Лен, Каръл, другите момчета, говорим за А отбора. Никой не би извадил телефон от дамска чанта на място на убийство, нито би си послужил с него, за да се обади в работата. Просто не може да се случи. Но нека приемем, че е това, което изглежда, че е — че се е обадила в отдел „Убийства“. Какво значи това?
— Навярно би помогнало, ако знаем кога — предположи Глицки.
— Ще разберем това след няколко часа, ако имаме късмет — поясни Лангтри. — Но мисля, можем да приемем, че това е било след като си е тръгнала от болницата и преди хората да са започнали да се събират в дома ѝ.
— Може би докато е карала към къщи — добави Амано.
Глицки помисли върху това за секунда.
— Което означава преди някой да е знаел за калия. Преди да сме разбрали, че е убийство.
— Може би тя е знаела, че е убийство — каза Амано със сдържано вълнение. — Може би тя е извършила убийството и се е обадила да си признае, а после се е отказала.
— Била ли е в болницата, Ейб? Когато той е умрял?
— Да — отговори Глицки разсеяно.
— Значи пасва — каза Лангтри. Улавяйки изражението на Глицки, той попита: — Защо не?
— Не знам.
— Може отново да е скъсал с нея. — На Амано идеята очевидно ѝ харесваше. — Оставя я завинаги. Тя изпада в дива ревност…
Глицки клатеше глава.
— И след това, за неин късмет, той бива ударен от случайна кола, което дава на Карла възможността да се вози в линейката с него и след това да го убие с калий в болницата? След което се прибира вкъщи и посреща на гости всичките си приятелки в продължение на шест-седем часа, преди най-накрая да убие себе си и децата си. Тези неща никак не вървят, приятели. Даже не тръгват.
Двамата инспектори от отдел „Огледи на местопроизшествието“ се спогледаха.
— Имаш ли някакво друго предположение?
Белегът на Глицки се очертаваше ясно през устните му.
— Не. Не обичам предположенията. Не знам по кое време се е обадила, нито защо се е обадила, нито дали някой в отдела е вдигнал слушалката. Може дори да е видяла произшествието, ако питате мен.
Амано отиде до вратата и погледна към коридора. После се обърна.