Харди беше преуспяващ адвокат на защитата. Макар той и Глицки да бяха от двете противоположни страни на барикадата в професията, отношенията между тях продължаваха почти през целия им живот. Когато първата съпруга на Глицки — Фло, почина преди няколко години, Харди и жена му Франи взеха трите му момчета да поживеят при тях, докато Ейб се съвземе емоционално и подхване отново живота си. Миналата есен Харди беше кум на сватбата на Ейб. Те не говореха за това — бяха мъже в края на краищата, но всеки от тях бе много важна опорна точка в живота на другия.
Сърдечният удар привлече вниманието им.
Месец, месец и нещо след сватбата на Ейб те бяха подхванали донякъде редовна програма за физически упражнения, като два дена в седмицата единият намираше начин да пришпори или пък да предизвика другия за някакво физическо занимание. Мъжкарският напън да демонстрират страхотна сила и шеметна издръжливост един на друг през първите няколко седмици едва не ги накара да зарежат всичко заради болежки и оплаквания. Ето защо в крайна сметка се спряха на кратка разходка два пъти седмично или евентуално игра с топка през уикенда.
Тази сутрин се разхождаха с около три мили в час по пътеката около Стоулейк в парка „Голдън Гейт“. Бе прохладна и ясна утрин, слънцето се виждаше над върховете на дърветата. Над водата висеше мъгла и от нея край близкия бряг се появи лебед с малките си.
Глицки, както обикновено, говореше за работата. Оплакваше се от политическия момент, свързан с назначаването на двама неопитни инспектори в неговия отдел на елитни следователи като отговор на необяснимия подем на автомобилните произшествия в града на Залива. През изминалите дванайсет месеца от моторни превозни средства в града и окръга са пострадали деветдесет и трима души, разказваше Глицки. От тях двайсет и седем починали. А при четиринайсет от общо шейсет и шестте случая на нараняване, които не са довели до смърт, водачите избягали.
— Харесва ми как ги изстрелваш тези числа — каза Харди. — Всеки би си казал, че си разбираш от работата.
— Това са истинските данни.
— Не се и съмнявам. Ето защо се радвам, че сега сме на тази пътека, а не на улицата, където всеки момент биха могли безсмислено да ни премажат. Но как тези числа засягат твоя отдел? Мисля, че катастрофите не се водят убийства.
Глицки му хвърли кос поглед.
— Строго погледнато, водят се, когато има смъртен случай.
— Ясно значи. Тогава идват при вас. Щом сте отдел за убийства.
— Но ние не ги разследваме. Никога не сме ги разследвали. И знаеш ли защо? Първо, защото има друг отдел, умно наречен „Автопроизшествия с неизвестен извършител“.
— Не е лошо името, ако правят това, което си мисля — отбеляза Харди.
— Подходящо име — съгласи се Глицки. Знаеше (макар че полицейското управление би отрекло категорично това), че инцидентите, при които водачите бягаха — дори и в случаите на причинена смърт, бяха разглеждани от инспекторите доста повърхностно. Обикновено ставаше следното. Двама служители от въпросния отдел отнасяха документацията в Съдебната палата на следващия ден след произшествието. Можеше да се случи да отидат и до мястото на злополуката и да се опитат да намерят свидетел, който да даде описание или номера на превозното средство. Ако не успееха и в доклада нямаше добри показания на очевидци, общо взето с това се изчерпваше и разследването. Ако разполагаха с номер на колата, вкарваха го в компютрите си, за да проверят дали има някакъв адрес, свързан с това моторно превозно средство. Понякога, ако произшествието вдигнеше шум в медиите или пък разполагаха с описание на превозното средство, посещаваха една-две авторемонтни работилници, за да видят дали не се е появявала кола, отговаряща на описанието на произшествието. Обикновено отговорът беше отрицателен. — Всъщност отделът си е добър. Но той не се занимава с това, което правим ние, а именно — да разкриваме убийства.
— Въпреки името на вашия отдел, което предполага интерес към всякакви смъртни случаи.
— Оттук идва объркването — потвърди Глицки. — Някои от нашите обществени лидери не могат да си изяснят същността на нещата.