Въглените се сринаха, хвърляйки малък водопад от искри. Харди постави ръка на лавицата и подпря главата си на нея. След малко се озова на кушетката с лакти на коленете, вторачен невиждащо в последните проблясъци на въглените.
— Стори ми се, че чух вратата.
Франи бе увита в белия турски хавлиен халат, който бяха купили в Напа при последния си уикенд, когато бяха успели да се измъкнат извън града, преди почти година. Тя прекоси стаята, седна на мястото, което той ѝ направи, притисна се до него и потърка с ръка гърба му.
— Защо не спиш? — попита той.
— Моузес и Сузан си тръгнаха само преди няколко минути — каза тя. — Бях будна.
— Моузес и Сузан? Какво правеха тук?
— А също и Колийн и Холи. Очевидно си им казал, че ще им гледаме децата тази вечер, за да могат да излязат. — Това беше наполовина въпрос. — Разбира се, това е много хубаво за тях, но следващия път може би ще ме уведомиш. Особено ако самият ти не смяташ да си тук.
Главата му клюмна, той я поклати уморено.
— Как можах? Аз съм идиот. Извинявай.
— „Извинявай“ звучи добре. — Ръката ѝ продължаваше да се движи по гърба му. Не бе ядосана, макар че вероятно би предпочела той да не забравя уговорките си, когато включваха и нея. — Е, няма нищо — продължи тя. — Мина добре. За щастие си бях вкъщи, това е всичко. А, Ейб се обади, между другото. И някаква жена на име Ребека. Каза, че може би е важно.
По-рано през деня може би щеше да почувства някаква искрица интерес. В момента това му се стори само още повече работа.
— Това е сестрата в „Портола“, с която разговарях днес. По новия случай. — Все още бе бесен, че Глицки беше разпитал зад гърба му неговия клиент. Опита се да не допусне този гняв в гласа си. — Какво искаше Ейб?
— Каза, че ти знаеш.
Харди се замисли за секунда.
— Излъгал е. — Имаше ли желание да се впуска в дълго обяснение? Но усещаше ръката ѝ така добре върху себе си. Бяха заедно. Леко се притисна към нея. — Взел е показания от мой клиент, след като му казах да не го прави. С целия си екип и пълно бойно снаряжение. Може би е разбрал, че моят човек не е виновен и е искал да се извини. Но се съмнявам.
— Сигурно мисли, че клиентът ти е извършил нещо.
Това винаги създаваше проблеми. Откакто Харди беше започнал да работи като адвокат на защитата, тя постоянно се притесняваше от факта, че съпругът ѝ общува не само с хора, обвинени в престъпление, но често и с такива, които наистина ги бяха извършили. Когато обвинението беше за нещо като някакъв вид кражба или измама, не беше чак толкова зле. Но когато ставаше дума за убийство, Франи се тревожеше поради нелишеното от основание предположение, че човек, който е убил веднъж, може да се ядоса на някой друг, да кажем на адвоката си, и да го направи пак.
— Все пак извършил ли го е твоят клиент?
— Той казва, че не — отвърна Харди простичко. — Но кой не би отрекъл?
— И ти му вярваш?
— Винаги. — Той я погледна в лицето. — Моят проблем е Ейб. Нямам представа какво върши.
— Може би затова ти се обажда? Да ти обясни.
— Сигурно. — Не е така, допълни мислено Харди и хвърли поглед на часовника си. — Изкушавам се да му се обадя ей сега и да събудя този нещастник. — Въздъхна уморено. — Какво беше другото обаждане? Ребека? Сестрата? Каза, че може да е важно?
Виждаше, че на Франи никак не ѝ се иска да обяснява отново — вече си бе изпълнила дълга, като му го бе съобщила. Очевидно се надяваше той да забрави. Но не. Харди не забравяше неща, свързани с работата, забравяше само уговорки с роднини за гледане на деца. Франи на свой ред въздъхна.
— Каза: колкото и да е късно.
— Значи може и сега, а?
— Мислех, че може да си легнеш все пак по някое време.
— Ще се опитам да бъда кратък.
Харди почувства как нещо си отива от нея.
— Оставила съм номера ѝ до телефона — каза тя, като се изправяше. — Ял ли си изобщо нещо?
Той поклати глава.
— Моят клиент най-после почна да си дава сметка, че е загазил. Но максималното, което можах да направя, бе да го накарам да ми се обади по телефона. Поначало се канеше да прекара тази вечер с децата си. Мислел, че разговорът с Глицки ще отнеме не повече от половин час. Попитах го кога според него може да отдели няколко минути, може би да поговорим за някои неща, за да не трябва да ги научавам от трети страни. Казва ми, че не знаел кога, този уикенд трябвало да се грижи за децата си. Работи по един милион часа на ден. Но сега го бях хванал на телефона. Не исках да отлагам за друг път. Казах му да се обади на бившата си жена, да промени плановете си, да ѝ каже, че тази вечер няма да се видят. Трябваше да говорим.