— Кошмар! — Харди остана някак разсеян. — Знаеш ли кога са се събрали?
— Не. Защо?
— Защото ще е добре да се знае дали е била в картинката, когато той и Ан са били още женени. Може пък напускането на жена му изобщо да не му е разбило сърцето.
— Трябва да питаш него.
— Ще го направя, но би било страхотно, ако той сам беше ми подал нещо по тия въпроси. Даже не знаех, че той е пуснал информацията за бебето Емилия.
— Той ли?
Лицето на Джеф беше самата невинност.
Но Харди не беше се отбил в „Кроникъл“, за да говори за своя клиент. Искаше да знае дали Елиът не е дочувал някакви слухове за поредица от необяснени и неочаквани смъртни случаи в „Портола“.
— Не. — Но мисълта за това, за историята в него озари очите на репортера. — Колко голяма поредица?
— Всъщност не знам. И източникът ми не беше сигурен за подробностите и дори за самите факти. Но изглеждаше доста уравновесена жена и положително беше уплашена.
— И какво каза?
Харди му предаде доста точно разговора си с Ребека Симс. Някъде по средата Елиът придърпа един бележник и започна да си води записки. Когато Харди свърши, Елиът каза, че би искал да говори с нея.
— Мога да я попитам — отвърна Харди, — но останах с усещането, че дори разговорът ѝ с мен я обезпокои. Очевидно администрацията в „Портола“ обича да държи своите вътрешни работи под похлупак. Онези, които приказват, много бързо остават безработни.
— Ясно. Тогава ми помогни. Къде да търся?
Двамата едновременно предложиха отговора: „Кенсинг“.
Джеф затвори вратата на стаята си и включи телефона на микрофон, за да чува и Харди. Кенсинг му каза, че Джудит е още там, но тъй като е работила нощна смяна в клиниката, си е легнала. Той просто си убивал времето, отворил прозорците, четял книга, първата книга, която зачитал може би от година насам. „Грант“ на Макс Бърд. Фантастична. Най-доброто първо изречение, което си спомня да е чел някъде.
— „Започни с ужасната му майка.“ Не е ли страхотно?
Елиът се съгласи, че изречението е добро, но обясни, че се обажда, защото Дизмъс Харди е тук с него, в кабинета му, и биха искали да питат за нещо. Когато Харди свърши с разказа на Ребека Симс за необяснените смъртни случаи в „Портола“, Кенсинг мълча толкова дълго, че Елиът го попита дали още е там.
— Да. Мисля. — След това продължи: — Не мога да кажа, че тази идея не ми е минавала през ума. Но в интензивното отделение непрекъснато умират хора. Искам да кажа, те поначало не биха стигнали дотам, ако не са в критично състояние. Така че доколкото разбирам, това, за което питате, е дали умират хора, които не би трябвало да умрат, така ли? Това сега не се записва, нали, Джеф? Точно сега не ми трябват повече негативни неща във вестниците.
— Не, разбира се.
На Джеф никак не му се искаше да се съгласи, но при тези обстоятелства нямаше какво друго да стори.
— И докато си говорим официално — а Харди нямаше повече никакво намерение да има други, освен официални отношения с този клиент, — този разговор не се ползва и с никаква привилегия. Просто да знаете.
— Ясно. И какво предполагате? Някаква ширеща се недобросъвестност? Или нещо по-сериозно?
— Аз не предполагам нищо — отговори Харди. — Питам дали вие сте забелязали нещо.
— Е, бих се учудил, ако сме попълнили много „осемстотин и пет“. Това мога да кажа.
— Какво представляват те? — попита Харди.
— Доклади до щатската медицинска инспекция. Когато някой лекар оплете нещата толкова сериозно, че администрацията да прекрати клиничната му практика за повече от трийсет дни, болницата трябва да попълни формуляр „805“ и да го предаде на щатската управа. Те от своя страна трябва да го придвижат към националната лекарска база данни, която е федерална. И от нея нищо не се изтрива. Впишат ли те в базата данни, кариерата ти виси на косъм.
— И защо тези неща не са били съобщавани? — попита Харди.
— Вие сте адвокат и ме питате това? Ако сте лекар и някоя болница донася срещу вас, какво ще направите? Ще съдите негодниците, разбира се. Ако сте пациент и разбирате, че вашата болница е наела некадърен лекар, съдите болницата. Всеки се съди с всеки.
Елиът не можа да се сдържи.
— Винаги съм си мислил, че вие, адвокатите, много обичате този момент — подхвърли той на Харди.
Но Харди бе на съвсем друга вълна.
— Да разбирам ли, Ерик, от това, което ми казвате, че в „Портола“ има такива лекари, ръководството ги знае и не подава тези доклади?