Дори след въведението въпросът го шокира.
— За какво?
— Пълна аутопсия.
— Защо? Мислиш, че някой я е убил?
— Мисля, че е възможно.
Изведнъж погледът на Фарел стана по-твърд. Няколко години по-възрастен от Харди, с малко по-голямо коремче, Уес обикновено имаше вид на леко пийнал. Някой би могъл дори да изтълкува това като некомпетентност, но Харди знаеше, че той не се дава никому. Преди две години беше разбунил правната общност в града със защитата си на друг адвокат, негов личен приятел, обвинен в убийството на жена си. Случаят беше смятан за неспасяем даже от такова величие като Дейвид Фрийман, но Фарел беше измъкнал клиента си, изцяло оправдан. Сега беше насочил към Харди цялото си внимание.
— Ами другите десет души от списъка ти? Същата история?
Харди не искаше да пресилва.
— Да кажем, че има подобни въпроси. Искам да говоря с моя клиент, преди да пристъпим към каквото и да било, разбира се, но след като го направя…
Не довърши.
Фарел се отдръпна в последната ивица на сянката.
— Последния път, когато говорихме, нямаше клиент — отбеляза той.
— Сега имам. Познаваш ли Ерик Кенсинг?
— И искаш да му се обадиш, преди да съм говорил със семейство Лоринг, защото…
— Защото за някои от тези имена — Харди посочи списъка — е бил дежурен в болницата, когато са умрели. Преди да ексхумираме госпожа Лоринг и да узнаем, че не е умряла от рак, ще съм по-спокоен, ако знам, че доктор Кенсинг не е бил в отделението да ѝ мери пулса по това време.
Фарел се съгласи, че това би било лош късмет.
— Значи още не са го арестували, както разбирам?
— Поне не бяха допреди половин час. Но нещата може да се променят и докато говорим тук.
Фарел присви очи.
— Говориш за Ейб?
Харди кимна и вметна кратко:
— Май малко се е впрегнал.
— Ейб не е глупав.
— Не, не е, но снощи е разпитвал Кенсинг и след това си е тръгнал. Без арест. Всъщност това, което се опитвам да направя, е да спечеля на клиента си малко време. Ейб може да се увлече в своя ентусиазъм. Ако Кенсинг бъде арестуван или обвинен, никога няма да работи отново. А имам приятели, които го смятат за герой.
Уес се позасмя и посочи с палец към заведението на Лу.
— Ония двамата симпатяги там, в сепарето, смятат мен за герой. Това няма никакво значение. — После попита: — Твоят човек извършил ли го е?
— Още в началото отрече — задоволи се да отговори Харди.
Погледът на Фарел се местеше от една страна на друга. Този обрат в разговора — обективният факт за вината или невинността на един клиент — заплашваше да наруши едно широко прилагано, макар и негласно правило сред адвокатите. Но изведнъж Харди се сети защо Фарел го беше споменал. Онзи негов приятел, за когото беше спечелил такова впечатляващо оправдаване, в чиято невинност Уес бе вярвал с цялото си сърце, в края на краищата се бе оказал виновен.
— Ако искаш да си сигурен — каза той, — най-добре намери някой друг, който да го е извършил.
Харди пусна тънка усмивка.
— Да, така е. Това е човекът, когото търся. Но първата ми линия на защита е да разбера дали тези пациенти на „Портола“, които умират, преди да им е дошло времето, имат нещо общо със случая на Маркъм.
— И как смяташ да направиш това? — Физиономията на Фарел отразяваше дълбокия му скептицизъм. — Положително Марджъри Лоринг не би могла… — Спря, погледът му омекна. — Може би аз просто нещо не разбирам — предположи той. — Хайде да приемем, че най-напред децата ѝ не разрешат да я изкопаем, което само по себе си е доста спорно допускане. Да кажем, че Страут се съгласи да направи аутопсия, което също не е сигурно. Да допуснем тогава, че установят, че я е убил калият. По какъв начин изобщо обаче това помага на твоя клиент?
— Ами, най-напред, ако не е бил там…
Фарел махна с ръка.
— Добре де, той не е присъстваш и когато са застреляли Линкълн. Но това още нищо не значи по отношение на Маркъм. Ами ако се окаже, че не е калий?
Харди си беше задавал и сам тези въпроси и беше стигнал до слабо удовлетворителен отговор. Ако някой друг пациент в „Портола“, несвързан с Маркъм, се окаже също жертва на убийство — и особено ако Кенсинг не е бил наоколо, когато се е случило, това би могло да накара някой като Глицки да се замисли дали нещо не му липсва. Може би ще пожелае да запълни малко бели полета, преди да арестува Кенсинг.
— В този момент става дума повече за забавяне, честно казано, но не мога да родя никаква друга велика идея.
— Е, забавянето винаги е добра тактика, ако го постигнеш. — Фарел очевидно още не беше убеден. — Но ако твоят човек се е усъмнил в тези смъртни случаи, защо не е поискал пълна аутопсия още тогава?