— Няма да направите това, лейтенант. — Пое отново бавно въздух, после продължи с разговорен тон: — Имаше достатъчно време досега да арестуваш доктор Кенсинг без заповед, Ейб. Но ти си този, който ме вкара в клопката на това решение, и сега аз ще го взема. Надявам се, че това е съвършено ясно.
Глицки просто бе загубил гласа си. Той оглеждаше стаята с открито недоверие, ако не и направо с враждебност. Джакман не му обърна внимание и заговори на Харди:
— Трийсет дни и достъп в замяна на какво?
— В замяна на свидетелстването му пред големия състав.
Чувството за разочарование беше осезаемо. Глицки клатеше глава в недоумение, че Харди бе изгубил цялото им време и усилия за толкова малко. Лицето на Марлин отразяваше подобна реакция. Дори Джакман сложи ръце на гърдите си и наклони глава на една страна. Но очите му поне още дълбаеха.
Харди почувства, че темата не е приключена.
— Виж, Кларънс, както са нещата сега, ако изправите Кенсинг пред големия състав, ще му кажа да се позове на Петата поправка. Ще имате късмет, ако научите даже името му. А иначе, ето, Марлин е тук — и той се обърна към нея, — получаваш основния си заподозрян в убийство да отговаря на всякакви въпроси, каквито искаш, без присъствието на адвоката му. Това е мечтата на всеки обвинител.
Но тя не беше убедена.
— Това не е моята мечта, Диз. Ти просто ще имаш повече време да му съчиниш история, към която да се придържа. — Тя се обърна към шефа си. — Няма да се получи, сър. Той всъщност не ни предлага нищо.
— Напротив, Марлин. Помисли за това. Предлагам един компетентен поглед отвътре за ситуацията в „Парнас“, точно това, което желаете.
— Винаги можем да получим това, Диз.
— Къде? От кого? Всички други, които работят там, ще прикриват себе си или шефовете. Дори другите лекари ще го направят.
— Не е вярно. Големият състав ще ги закриля, независимо какво са казали там. Създаден е именно с такава цел, Дизмъс. За да могат хората да говорят свободно.
— Тъкмо затова е създаден, съгласен съм, Марлин. Но невинаги се получава така. Няма да намерите прекалено много лекари, готови да ви окажат съдействие в усилията ви да отрежете източника на техните заплати. Но даже ако единственото, което искате, е да преследвате моя клиент заради Маркъм, ще го имате изцяло на ваше разположение за колкото време желаете. Няма да има оспорвания, неприемливи обстоятелства, възражения на защитата, ще правите каквото си искате.
По погледа на Марлин си личеше, че все още не отстъпва.
Глицки, придвижил се до рамката на вратата, се беше облегнал на нея като намусена статуя.
— Ами ако убие отново? — попита той. — Собствената си жена например. Никак няма да се чувствам добре, ако тя умре. А ти?
Джакман се намеси.
— Струва ми се, че е имал предостатъчна възможност да убие жена си, ако е искал, Ейб.
— Но сега, след нейното заявление, има по-голямо основание да го направи.
— Значи ще ѝ осигурим охрана — каза Джакман. — Или ще я преселим. Или и двете. Но ми се струва, че Дизмъс има право. Дори само от чувство за самосъхранение Кенсинг няма да направи нищо, докато знае, че е основният ни заподозрян за друго убийство.
Харди разбираше, че в известна степен неопитността на Джакман си проличаваше. Убийците рядко действаха рационално. Но, помисли си той скептично, това е политиката. Неопитните държат властта. И нямаше нищо против една мъничка самозаблуда, ако тя помагаше клиентът му да остане извън затвора.
Джакман отново се обърна към Глицки.
— Марлин и аз си говорихме точно за тези неща, преди да дойде Дизмъс, Ейб. Тогава се съгласихме, че разследването за „Парнас“ ще приеме съвсем различен обрат веднага щом предприемем някакъв арест по случая „Маркъм“. И се опитвахме да търсим някакви решения на този проблем. Сега ми се струва, че предложението на Диз има някакви достойнства.
Белегът на Глицки вече приличаше на опънато дебело въже през устните му.
— Този човек е убиец, Кларънс.
Джакман нямаше намерение да спори за това. Той беше разсъдлив, спокоен и кимна търпеливо.
— Може и да се окаже такъв, разбира се. Но както казахме тук, аз наистина не вярвам, че представлява заплаха за обществото. С това не искам да затварям вратата за преразглеждането на тази преценка. Всекидневно, ако се налага. Но междувременно — и той се обърна към Харди — съм склонен, Диз, да приема оценката ти за „Парнас“. Не искам да ги сплашваме. Не искам…