— Не. Не съм правил. Но в болницата винаги извършват аутопсия. Нали знаеш това?
— И никога ли не изпускат нищо?
Забележката бе уместна и Страут я прие с леко махване с ръка.
— Колко близо е времето на смъртта до това на Маркъм?
— Всъщност става въпрос само за няколко минути разлика.
— Ако се заема да гледам, какво точно трябва да търся?
— Това не знам.
Страут свали очилата си с кокалени рамки, духна по стъклата и отново ги постави. Съдебният лекар имаше подвижно живо лице, което сякаш можеше да се разтяга в няколко посоки едновременно.
— Май не разбирам каква ти е целта. Ако, както казваш, Глицки смята, че клиентът ти е убил господин Маркъм, тогава по какъв начин ще му е от полза на твоя клиент, ако в същия ден се установи и друг труп с калий?
— Няма да помогне — съгласи се Харди. — Надявам се, че не е калий.
Онова, на което всъщност се надяваше, беше Джеймс Лектър да се окаже неочаквана смърт номер дванайсет. Това нямаше да снеме подозренията от Кенсинг, но можеше малко да намали бремето върху неговия клиент във връзка със смъртта на Маркъм.
— Както и да е — продължи той, — няма ли да е по-добре, ако знаем със сигурност от какво е умрял Лектър?
— Безспорно — съгласи се Страут и се замисли за момент. — И защо трябва да поръчам отново тази аутопсия?
Харди вдигна рамене.
— Решил си, че смъртта на Лектър е малко подозрителна, след като съвпада почти до минута с друго убийство в същата стая, в същата болница.
Съдебният лекар поклати глава нагоре-надолу няколко пъти. Той взе ръчната граната, която използваше да затиска хартиите по бюрото си, и я завъртя замислено няколко пъти върху попивателната. Харди наблюдаваше търкалянето на смъртоносното кълбо и се мъчеше да не мисли какво би могло да се случи, ако шплентът излезе по погрешка.
Накрая Страут захлупи с ръка гранатата, спирайки я насред търкалянето. Очите му се впериха в Харди през очилата.
— Изпускаш нещо — каза той.
— Нищо нарочно. Наистина.
— Ако направя това — а още не съм обещал да го направя, не забравяй — тогава ще искам да зная какво търсиш и защо.
Харди разпери ръце, показвайки, че не крие нищо.
— Смятам, че има някаква малка, макар и реална вероятност Джеймс Лектър да се окаже последният случай от поредица убийства в „Портола“.
Това накара Страут да се изправи и Харди продължи:
— Така че смъртта на Лектър може да е естествена или не, може да е свързана с Тим Маркъм, може и да не е — завърши той. — Онова, което е сигурно, е, че ако Лектър е бил убит и е умрял от различен медикамент в сравнение с Маркъм, тогава е ясно, че в „Портола“ стават много повече неща, отколкото се виждат с просто око на този етап.
— И все пак, това няма да помогне кой знае колко на твоя клиент.
— Може и да не помогне, Джон, но на мен ми трябват данни за някакви други нередности, при които мога да твърдя, че моят клиент не е намесен. Няма нужда да ми казваш, разбирам — това не доказва, че той не е убил Маркъм. Но поне е нещо, с което може да се започне, а на мен ми трябва нещо.
Страут обмисляше всичко много внимателно.
— Имаш ли съгласието на семейството на Лектър? — попита той. — Кога е погребението?
— Нямам и не знам. Ако поискаш аутопсия, няма да имаме нужда семейството да… — Това не минаваше и той прекъсна изречението си. — Какво?
— Мисля, че ти споменах, че вече е имало аутопсия. Ако са им съобщили причина за смъртта, която ги удовлетворява, и аз кажа, че искам още веднъж да погледна тялото, това няма да се хареса нито на болницата, нито на семейството му. Особено ако, да кажем, погребението е утре или пък е било тази сутрин и се налага да го изкопаем отново. — Но нещо в това предложение очевидно бе възбудило интереса на Страут. Ако някой успяваше да се измъкне безнаказан, извършвайки поредица убийства в болница в Сан Франциско, негов дълг бе да разбере това. — Искам да кажа, разбира се, че можем да го направим и без ничие разрешение, ако имам достатъчно добро основание, но не съм сигурен, че го имам. Но както и да постъпим, най-добре ще е, ако любезно ги помолим и получим съгласието на семейството.
— Ще говоря с тях — каза Харди.
— Тогава ще направя едно джентълменско споразумение с теб, Диз. Ако нещата стоят така, че никой не е недоволен, ще го направим. Но ако от семейството се опънат, ще трябва да отидеш в съда и да убедиш някой съдия да ти подпише заповед. Няма да го направя сам.
Харди реши, че повече от това няма да получи. Не се поколеба нито за миг.
— Дадено — каза той. — Ще се радваш, че си го направил, Джон. Десет към едно, че ще намериш нещо.