На лицето на Страут се появи лукаво изражение.
— Десет към едно, а? Колко ще заложиш?
Харди се позамисли.
— От мен стотачка — предложи той.
— Сто долара? А ако загубиш, ще ми дължиш хиляда?
— Точно така.
— Готово.
Страут протегна ръка, Харди се поколеба една последна секунда, после я пое.
18
Беше петък следобед, най-подходящото време да го направят.
С приятния си професионален глас Джоан обяви, че дошъл часът за неговата аудиенция. Тя, разбира се, знаеше всичко по въпроса, тъй като бе набирала на компютъра документите за прекратяването, но с нищо не би издала това. Присъстваше също Костанца Ю., наричана Кози, завеждащата отдел „Човешки отношения“ в „Парнас“, която седеше отстрани на бюрото, на малка заседателна маса. Всичко щеше да бъде — и трябваше да бъде — строго по правилата. Когато Дрискол влезе, Малачи Рос седеше зад бюрото си и не стана.
— Здравейте, Брендън! — Той дори не си направи труда да наподоби някаква дружелюбна усмивка за посрещане! — Седнете.
Дрискол беше на около четирийсет години. Извънредно спретнат, той имаше старателно подстригани мустаци на необичайно привлекателното си и някак асиметрично лице. С мощната си физика и късата си тъмна коса, боядисана дискретно русо по връхчетата, той изглеждаше като изпратен от актьорска агенция, за да изиграе млад и внушаващ известен страх шеф в някоя сапунена опера. От начина, по който се държеше, никой не би си направил извод, че е обикновен секретар или — както Маркъм винаги го наричаше — помощник на директора. Днес той носеше вратовръзка в убито синьо и черен делови костюм на тънко райе. Още не бе направил и крачка в кабинета на Рос, когато хвърли бърз поглед на Кози и разбра какво предстоеше.
Не се възползва от предложеното му място за сядане. Вместо това се приближи до стола и сложи ръцете си на задната му облегалка.
— Надявах се, че ще имам възможност да разчистя нещата на Тим, преди да стигнем до това — каза той. — Макар че, естествено, ви разбирам. Но ще направя каквото мога в следващите две седмици.
Рос положи усилия да изрази разочарованието си.
— Не смятам, че това ще бъде необходимо, Брендън. Аз реших и управителният съвет се съгласи, че няма да изискваме от вас да останете от днес нататък. — На бюрото пред него имаше дебел плик и той го вдигна. — Включили сме чек вместо двете седмици предизвестие, а освен това и едно обезщетение, което се надявам, че ще оцените като добро. Като се има предвид вашият дълъг стаж в компанията, както и високата оценка на господин Маркъм за вашата работа, управителният съвет одобри седем месеца пълно възнаграждение и пет допълнителни месеца с половин заплащане. Също така, разбира се, пълната ви осигуровка за пенсия и препоръчителни писма от мен и още няколко други членове на управителния съвет. Ще имате също така възможността, ако желаете, да останете включен в здравноосигурителната схема на служителите.
Дрискол стоеше неподвижен, обърканите емоции бяха изписани на лицето му. Накрая той кимна и преглътна, приемайки свършения факт.
— Благодаря ви, докторе. Това е много щедро. Предполагам, че ще искате да върна ключовете, пропуска за паркинга и така нататък.
Още докато го казваше, бе извадил портфейла си, после се порови в джобовете си. След като постави нужните неща на бюрото на Рос, той постоя изправен пред него още известно време. Накрая с леко прокашляне продължи:
— Календара му държах главно в компютъра на бюрото ми, макар че има и незавършена разпечатка в най-горното дясно чекмедже. Още не съм успял да уведомя всички, с които имаше уговорени срещи. Има също малко неизпратена кореспонденция и, струва ми се, няколко вътрешни докладни. Ако искате да изпратите някой с мен, аз с удоволствие ще ги разпечатам.
Но Рос хвърли поглед, подканящ Кози да се обади.
— Това няма да бъде необходимо, Брендън. Ще разгледаме целия този материал през следващите седмици. Стандартната процедура е, че бихме предпочели да излезете с придружител от сградата веднага след края на тази среща. — Тя се усмихна с топлината на кобра. — Разбираме, че това може да бъде малко смущаващо, но съм уверена, че разбирате, че в това няма нищо лично. Някои хора… — Тя остави фразата недовършена, поклати глава, после продължи. — Съдържанието на шкафчето до бюрото ви, включително пуловера ви и други лични вещи, са опаковани в кашони отвън. Охраната ще ви помогне да ги пренесете.
Поведението на Дрискол беше загубило малко от своята официалност. Той се обърна към Рос.
— А какво ще правите с личните документи на господин Маркъм? Той остави много конкретни указания да ги… какво да направя, в случай че…