Пет минути по-късно и четирийсет и два етажа над града Рос носеше папката със себе си, когато излезе от асансьора и прекоси остъкления коридор, свързващ двата корпуса на „Мандарин Ориентал“. Вече бе съвсем тъмно и градските светлини блещукаха далеч под него. Винаги спираше тук, за да се порадва на усещането за главозамайване, за реене над целия свят.
Когато стигна до своята стая, мушна картата, почука и бутна вратата.
— Господин Рос?
Гласът беше нежен като музика, култивиран и мелодичен. Тя се появи гола от спалнята зад ъгъла, млада и много симпатична японка. Очите на Рос се заковаха върху малката татуировка на кама над дясната ѝ гръд, която сочеше право надолу, а острието ѝ завършваше до зърното, пронизано от мъничка златна халка.
— Здравейте — каза тя с почтителен поклон. — Аз съм Кумико. Елате. Позволете ми да ви помогна за дрехите.
19
С времето отново се случваше нещо чудно — нощта се бе изпълнила с благоухание.
Брако и Фиск бяха паркирали на улицата пред дома на Глицки. Брако беше зад волана, смъкнал стъклото от своята страна и облегнал лакътя си на него. Дъвчеше клечка за зъби, която беше взел от щанда в магазина за сандвичи на „Клемънт“, където си бяха купили „Рубънс“ и „Доктор Пепър“. Фиск също бе отворил прозореца си и мърдаше неспокойно на седалката. Най-накрая погълна остатъка от своята напитка.
— Няма да дойде. Това е тъпо.
Брако обърна глава.
— Няма нужда да оставаш. Ще му кажа, че е трябвало да отидеш някъде. Можеш да вземеш колата. Аз ще се прибера някак. Ти имаш семейство, Харлен. Както и той. Ще разбере.
— Тази сутрин съвсем не изглеждаше толкова склонен да разбере.
Самата истина. Първата работа на Глицки беше да дойде до бюрото на Харлен и на висок глас да предложи да го премести незабавно в който и да е друг отдел, ако не желае да бъде повече в отдел „Убийства“. Инспекторите в отдел „Убийства“ не се чупят рано от работа. Разбираше ли това инспектор Фиск?
Макар че сега, помисли си Фиск, не беше рано. Беше девет часът, по дяволите.
— Той не ни очаква, Дарел, пет пари не давам какво ти е казал. Тръгнал си е от работа по-рано, ядосан, и сега е излязъл за вечерта, а може би и е заминал за уикенда.
— Добре, върви. — Дарел извади ключовете от стартера и ги пусна в скута на партньора си. — Но аз оставам.
Фиск плесна с ръка по външната страна на вратата.
— Не мога да си тръгна сам, там е въпросът. Ако си тръгнем заедно — окей, ще кажем, че сме изморени. Но ако съм само аз, а ти останеш тук…
Брако все още имаше много от своя „Доктор Пепър“, затова бутна сламката в устата си. Когато я извади, преглътна и каза:
— Той ми разпореди да докладвам всеки ден. Лично.
— Така ли? Да, ама не е тук, ако не си забелязал. Не беше в отдела, когато се явихме там. Не може да очаква от нас да го издирваме, за да му докладваме. Очевидно напълно ни е забравил.
Отговорено му бе със свиване на рамене.
— Може би.
Но Фиск продължи да опява:
— Ами ако е умрял, тогава какво? Ще отидеш да докладваш на гробищата ли? Всяко нещо си има изключения, разбери.
— Днес е първият ден, Харлен. Човек не прави изключения в първия ден, когато започне да се занимава с нещо. Това би ги превърнало в правила.
Погледна в огледалото за обратно виждане и видя, че на улицата иззад завоя изникват фарове.
— Идва някой.
Фиск се обърна докрай на мястото си.
— Не е той.
— Пет долара, че е той.
— Имаш ги.
Вбесен от това, че (както му се струваше) Джакман и Аш бяха узурпирали правото му на арест, а Харди бе въртял своите адвокатски игрички за негова сметка, Глицки изгуби всякакво настроение за повече работа през деня. Да вървят по дяволите.
Когато се прибра вкъщи, реши да прекара целия уикенд в почивка. Остави пейджъра и мобилния си телефон в шкафчето до леглото, след това видя бележката на Орел, която му напомняше, че той и Рейни бяха тръгнали заедно с клуба да карат сноуборд, един последен опит да се осакатят преди лятото. Значи през уикенда нямаше да има хлапета. Щеше да бъде истинска почивка.