Когато Трея се прибра, попита я дали е навита за една вечер в града. Нямаше нужда да пита за втори път. Двамата отидоха в марокански ресторант на „Балбоа“, където седнаха на пода и ядоха с пръсти, прокарвайки всичко със сладкия топъл чай, който сервитьорът им наливаше от височината на кръста си в чашите на пода, без да разлее нито капка. Добър спектакъл.
Вечерта беше толкова прекрасна, че решиха да повървят пеш до „Оушън Бийч“. На връщане някакъв допир на бедрата им ги накара да решат да се насочат обратно към дома.
Свободното място до тротоара само четири къщи преди жилището им ги накара да решат, че тази нощ наистина имат късмет и всички звезди са се подредили, за да им осигурят усамотеност и спокойствие. Ръката на Глицки беше на рамото на Трея, нейната — около кръста му.
— Не гледай сега — каза Трея.
Двама мъже бяха току-що слезли от колата си и вървяха към тях. Тя прошепна:
— Да се надяваме, че са някакви хулигани, които се канят да ни нападнат и оберат. Можем да ги убием бързо и да се приберем.
— Наистина са хулигани — отговори полугласно Глицки. После малко по-високо добави: — Господа, на вечерна разходка ли сте тръгнали?
— Казахте да докладваме всеки ден, сър — обясни Брако.
— Но ако моментът не е подходящ… — Фиск даде да се разбере, че и според него не е подходящ.
— Не, много е подходящ, Харлен.
— Моментът е страхотен — съгласи се Трея, кимайки към Фиск. — Просто невероятен.
Глицки докосна ръката ѝ.
— Струва ми се, че и двамата не познавате моята съпруга. Трея, това са инспекторите Фиск и Брако.
— Аншанте! — каза тя със сносен френски акцент. Усмивката ѝ може би изглеждаше искрена. — Слушала съм толкова много за вас.
От една страна, Глицки изпитваше някакво малко задоволство, че Дарел Брако беше изпълнил така старателно нареждането му. От друга, не му се искаше неговите хора да придобиват навика да се отбиват у дома му. Но сега станалото — станало. Романтичната вечер с жена му продължи, като тя се бе настанила до него на канапето, а Брако и Фиск седяха на столове, които бяха пренесли от кухничката.
— Става въпрос за „Парнас“, нали? — попита тя мило. — Има ли някой нещо против да остана?
Нямаше възражения.
Брако бе поставил малкия си бележник на масата за кафе пред себе си и редовно поглеждаше в записките.
— Най-напред започнахме с болницата. Знаете ли, че Кенсинг е закъснял за работа във вторник сутринта? Цял час по-късно е отишъл.
— Не — отговори Глицки. — Нищо не знам за това какво е правил Кенсинг през този ден. Но защо смятате, че е важно да се спомене, ако е закъснял?
— Заради колата — обясни Фиск. — Къде е бил по време на катастрофата?
— Първоначалната злополука? — попита Глицки. — С Маркъм?
— Още ли се занимаваш с тази част на случая? — попита Трея. — Мислех, че след като откриха калия, ти горе-долу зачеркна това.
Всъщност Глицки бе приключил набързо с това още в началото и продължаваше да смята въпроса за изчерпан. Но си даваше сметка, че момчетата са се заели с това, и не искаше да пресича бликналия ентусиазъм.
— На този етап оставаме открити за всякакви предположения — каза ѝ той на техния таен език. После се върна към инспекторите. — И попитахте ли Кенсинг къде е бил?
— Не, сър — отговори Брако. — Самите ние не сме разговаряли с него отново, но снощи той изобщо не го спомена, когато вие го разпитвахте. Изглежда обаче, че би трябвало да му е минало през ума. Казал е тази сутрин, че е имал неприятности с колата.
Отново коли. Глицки кимна неангажиращо, но вътре в себе си бе убеден, че можеха да си лаят под това дърво безкрайно дълго и нямаше да постигнат нищо.
— А какво знаете за времето, след като Маркъм е стигнал до спешното отделение? Как е било там? Напрегнато? Какво?
Брако бе готов с отговора.
— Всъщност, сутринта е започнала доста мудно. Имали са едно хлапе, на което трябвало да правят шевове на главата, и някаква дама, която паднала и си счупила крака, но когато дошла линейката, пострадалите вече били прибрани отзад.
— Отзад? — попита Глицки.
— Да. Когато се влезе, първо има една чакалня, след нея място, където ги преглеждат, и после ги откарват в голяма открита зала с много подвижни легла и в средата — медицински пункт, където се мотаят лекарите и сестрите. Именно там са внесли Маркъм веднага, щом е пристигнал, а после и в хирургията, която е малко по-надолу по коридора.
— На този етаж има пет-шест операционни. Във всяка има запас от калий и други спешни лекарства.
— Калий има също и в медицинския пункт до подвижните легла.