Треперещият ѝ от вълнение глас затихна.
Той се взира в нея дълго и чертите му постепенно омекнаха в израз на почуда.
— Защо ли ни отне толкова дълго време? — Той приближи ръцете ѝ до устата си и ги целуна. — Не може да се каже, че не се стараехме.
21
Четири часа по-късно Глицки седеше пред бара в кухнята си и се опитваше да поддържа професионален тон, когато му идеше да крещи. Говореше по телефона на стената с един от заместник-шерифите на Окръжната болница на Сан Франциско. Заместникът се беше обадил в отдел „Убийства“ във връзка с една дама, арестувана и доведена в болницата по-рано през деня със счупен глезен и сътресение на мозъка. Не спирала да говори, че убиецът в семейството е съпругът ѝ и от къде на къде затваряли нея? Заместникът решил, че ако има нещо, свързано с тази жена и с някакво убийство, следва да го доведе до знанието на съответните органи. Но когато се обадил в отдел „Убийства“, никой нямал представа за какво говори и му дали телефонния номер на Глицки.
— Какво искате да кажете с това „Арестували са я“? Не са ли арестували него?
— Съпругът? Не, сър. Поне доколкото ми е известно. Не го доведоха тук, но може би не е бил пострадал.
Когато здрави хора биваха арестувани в града, те отиваха в затвора зад Съдебната палата. Ако се нуждаеха от някаква медицинска помощ, Окръжната болница на Сан Франциско имаше охранявано крило и тъкмо там бе отведена Ан Кенсинг от арестувалите я полицаи.
За десет минути Глицки беше успял да открие домашните телефони на две от тези момчета и едното от тях — полицаят Рик Пейдж, имаше лошият късмет да отговори на телефона. Даже само по жицата и без въздействието на ужасното си лице Глицки с тона на гласа си, ранга и положението си доведе младия полицай до състояние на паника. Полицаят отговаряше насечено, повтаряйки половината от това, което искаше да каже.
— Бе… Бе 911, ДН — домашно насилие. Когато стигнахме там… стигнахме там и жената беше на земята, заобиколена от хлапетата ѝ… Нейните деца.
— А мъжът?
— Ами той… той… лицето му кървеше, много лошо го беше нарязала… беше нарязан.
— Нарязала го? С какво, с нож ли?
— Не. С нокти. Одрала, исках да кажа… одрала го беше, не нарязала. По лицето. Когато стигнахме на мястото, той беше горе, на външните стълби. Аз и Джери — моят партньор — спряхме с колата и двамата го обградихме.
— Обградихте него?
— Да, сър.
— Но след това арестувахте нея? Макар че е била по-тежко пострадала, а? Как стана така?
Гневът и разочарованието на Глицки бяха още пресни, но се бе успокоил достатъчно, за да разбере, че полицаят Пейдж му казва това, което му е нужно. Понижи гласа си с една-две степени.
— Спокойно. Просто ми разкажете какво стана.
— Да, сър. Най-напред той — мъжът, Кенсинг — проверихме при диспечера, когато ни каза, и се оказа вярно, че тъкмо той се е обадил на 911. Бил е заключен навън, пред къщата си, и се е тревожел, че жена му ще нарани децата. Каза, че му е трябвало помощ.
— Сигурно е било така. — Глицки си помисли, че Ан Кенсинг е била благоразумна да го заключи навън. — Но после стигнахте там и какво се оказа?
— Ами, най-напред тя беше на земята, на тротоара, в основата на стъпалата. Има стълбище, нали, което води към къщата. Съпругът беше все още горе, просто си стоеше там. Трите хлапета бяха долу при нея и пищяха неудържимо. Не знаехме — тази ситуация можеше да се е получила по най-различен начин, сър. Затова двамата извадихме оръжията си и се приближихме до заподозрения, който по това време приехме, че е мъжът.
— И как се държа той?
— Оказа съдействие, но беше уплашен. Искаше да отиде да види как е жена му, но му казахме да не мърда. Беше вдигнал ръце и не мърдаше нито мускул, което беше добре. От това, което бяхме видели дотогава, смятахме в този момент да го закараме в града.
— Ясно — каза Глицки. — И какво промени решението ви?
След кратко колебание Пейдж започна отново:
— Главното беше, че разговарях с него. И първото нещо, което каза… значи той е вдигнал ръце към небето и цялото му лице кърви, и първото нещо, което прави, е да ми благодари, че сме дошли толкова бързо.
— Той ви благодари?
— Да, сър. И това е май първият път, когато чувам нещо такова при ДН. Разбирате за какво говоря.