Даян затвори очи и разтърка слепоочията си.
— Понякога човек вижда нещо страшно и не може да го преглътне — обясни лекарят. — Рики ужасно се е изплашил още докато си свалял маркуча от ауспуха, а като е видял човекът да се самоубива, е преживял нещо, с което не е могъл да се справи. Тогава просто е изключил. Гледката го е потресла и телом, и духом. Успял е да изтича до вкъщи, което само но себе си изглежда поразително, защото обикновено човек с подобна травма се вцепенява незабавно. — Той помълча и остави бележника на леглото. — В момента не можем да сторим кой знае какво. Очаквам да се опомни утре или най-късно вдругиден и тогава ще почнем да си говорим за туй-онуй. Сигурно няма да е бързо. Ще го мъчат кошмари и спомени за изстрела. Първо ще отрича станалото, после ще се обвинява за него. Ще се чувства самотен, предаден, объркан, може би дори много потиснат. Нищо не може да се предвиди.
— Как ще го лекувате? — запита Даян.
— Ще се помъчим да му внушим, че е в безопасност. Вие трябва да стоите тук непрекъснато. Казахте да не чакаме помощ от бащата…
— Да не е припарил до Рики — мрачно се обади Марк. Даян кимна.
— Ясно. Доколкото разбрах, нямате и роднини наблизо.
— Така е.
— Добре. За Рики е изключително важно през следващите няколко дни да стоите колкото се може повече в тази стая. Той трябва да се чувства под закрила. Ще се нуждае от вашата морална и физическа подкрепа. Необходимо е Марк и Рики да разговарят за самоубийството. Да споделят и сравняват своите преживявания.
— Според вас кога ще може да се прибере у дома? — запита Даян.
— Не знам, но ще гледаме да го изпишем час по-скоро. Сега му е потребна сигурността на познатата детска спалня. Може би ще го пуснем след седмица. Зависи как ще реагира.
Даян подви крака.
— Аз… ъъъ… трябва да ходя на работа. Не знам какво да правя.
— Ще помоля управата утре сутрин да се свърже с вашия работодател.
— Моят работодател си е чист кръвопиец. Няма нищо общо с чистичките благовъзпитани директори, дето винаги се усмихват и гледат да ти помогнат. Не очаквайте да прати цветя. Боя се, че просто няма да ми влезе в положението.
— Ще направя каквото мога.
— Ами училището? — обади се Марк.
— Майка ти ми каза името на директора. Утре сутрин ще му се обадя да предупреди учителите.
Даян отново разтриваше слепоочията си. На вратата се почука и без да чака отговор, в стаята пак влезе сестра, само че този път не беше хубавицата. Тя подаде на Даян две хапчета и чаша вода.
— Успокоително — обясни Грийнуей. — Ще ви помогне да заспите. Ако не свърши работа, обадете се на дежурната сестра да донесе нещо по-силно.
Когато сестрата излезе, Грийнуей стана и опипа челцето на Рики.
— Е, до утре. Опитайте се да подремнете.
Той се усмихна за пръв път, после излезе и затвори вратата.
Останаха сами — малкото семейство Суей, или поточно останките от него. Марк седна до майка си и опря буза на рамото й. Двамата мълчаливо се вгледаха в русата главица върху голямата възглавница само на два метра от тях.
Даян потупа сина си по рамото.
— Ще се оправим, Марк. И по-лошо сме виждали.
Тя го прегърна буйно и Марк затвори очи.
— Извинявай, мамо. — Изпод клепачите му напираха сълзи и беше готов да се разплаче. — Извинявай за всичко.
Тя продължаваше безмълвно да го държи в обятията си. Марк тихичко се разхълца, притиснал лице към гърдите й.
Както го бе прегърнала, Даян се отпусна назад и двамата се сгушиха един до друг върху евтиния дунапренов дюшек. Леглото на Рики беше с две педи по-високо. Лежаха точно под прозореца. В стаята цареше полумрак. Марк спря да плаче. И без това не обичаше да реве.
Хапчетата започваха да действат и Даян се почувства изтощена. Девет часа бе подреждала лампи в кашони, после още пет часа суматоха, а сега и успокоително. След минутка щеше да заспи като труп.
— Дали ще те уволнят, мамо? — запита Марк. Семейният бюджет беше и негова грижа.
— Не ми се вярва. Утре ще му мислим.
— Трябва да поговорим, мамо.
— Знам. Дай обаче да отложим за сутринта.
— Защо не сега?
Тя отпусна прегръдката и задиша равномерно със затворени очи.
— Много съм уморена и ми се спи, Марк. Обещавам, че утре сутрин ще поговорим надълго и нашироко. Имаш да ми разясниш някои работи, нали? Сега бягай да си измиеш зъбите и се опитай да подремнеш.
Изведнъж и Марк се почувства изтощен. Някакво желязо се врязваше в гърба му през тънкия дюшек, затова той се измести към стената и придърпа чаршафа по-нагоре. Майка му го погали по ръката. Стената беше само на педя от очите му. Марк се вгледа в нея и реши, че не може да спи така цяла седмица.