— Ще искаш ли нещо за пиене?
— Не, госпожо.
Тя преметна крак върху крак.
— Ти си Марк Суей, нали така? И моля те, не ме наричай, госпожо, съгласен ли си? Нито пък мис Лав, името ми е Реджи. Мога да ти бъда баба, но ще ми казваш Реджи, нали?
— Добре.
— На колко години си, Марк? Разкажи ми нещичко за себе си.
— На единайсет. Сега съм петокласник в училището на Уилоу Роуд.
— Защо не си на училище тази сутрин?
— Дълго е за разправяне.
— Ясно. И заради това дълго нещо си дошъл тук.
— Да.
— Ще ми го разправиш ли?
— Май че да.
— Клинт каза, че по пладне трябва да се срещнеш с хора от ФБР. Вярно ли е?
— Да. Те ще дойдат в болницата да ме разпитат.
Тя се пресегна да вземе бележника от бюрото и бързо записа нещо.
— В болницата ли?
— Това е част от историята. Може ли да те питам нещо, Реджи?
Странно бе да нарича една възрастна дама с това име, което подхождаше по-скоро на бейзболен играч. Преди време беше гледал по телевизията некадърен филм за живота на Реджи Джаксън и си спомни как целият стадион скандираше в един глас: „Реджи! Реджи!“ А освен това имаше и шоколад марка „Реджи“.
— Естествено.
Тя се усмихна широко — явно се забавляваше от разговора с хлапе, което търси адвокат. Марк подозираше, че ако успее да разкаже всичко, усмивката й бързо ще изчезне. Жената имаше красиви очи и в тях играеха весели искрици.
— Ако ти кажа нещо, ще се разчуе ли? — запита той.
— Не, разбира се. Всичко е поверително и остава в тайна.
— Какво означава това?
— Много просто — каквото и да ми кажеш, не мога да го споделя с никого без твое съгласие.
— В никакъв случай?
— В никакъв случай. То е като разговор с лекаря или свещеника. Остава в тайна между нас двамата. Разбираш ли?
— Мисля, че да. При никакви обстоятелства…
— Никога. При никакви обстоятелства нямам право да кажа комуто и да било онова, което си споделил.
— Ами ако ти кажа нещо, което никой не знае?
— Нямам право да го разкрия пред друг.
— И ако полицията много иска да го узнае?
— Нямам право да го разкрия — повтори тя. Отначало тия въпроси й се струваха смешни, но вече започваше да се тревожи.
— И ако може да ти докара големи неприятности?
— Нямам право да го разкрия.
Марк дълго я гледа втренчено, после реши, че може да й се довери. Тя имаше добродушно лице и топъл поглед. Освен това се държеше спокойно и предразполагаше към откровеност.
— Имаш ли още въпроси? — запита Реджи.
— Аха. Откъде го изрови това име?
— Смених си го преди няколко години. Казвах се Реджайна и бях омъжена за един лекар, носле станаха разни лоши работи, та се прекръстих на Реджи.
— Разведена ли си?
— Да.
— И нашите са разведени.
— Жалко.
— Недей да съжаляваш. Ние с брат ми много се радвахме, като стана. Баща ми пиеше и ни спукваше от пердах. И мама биеше. Двамата с Рики страшно го мразехме.
— Брат ти ли е Рики?
— Да. Той сега е в болницата.
— Какво му е?
— И това трябва дълго да обяснявам.
— Добре, кога ще ми разкажеш?
Марк се поколеба за секунда и през главата му прелетяха куп мисли. Още не беше готов да разкрие истината.
— Колко пари ще искаш?
— Не знам. Какъв е случаят?
— А ти с какви случаи се занимаваш?
— Предимно с малтретиране на деца. Някои са изоставени. Или осиновени. Понякога водя дела за небрежно медицинско обслужване в детски болници. Но най-вече се занимавам с малтретиране. Срещала съм много лоши случаи.
— Добре, защото моят спада към най-лошите. Един човек е мъртъв. Друг лежи в болницата. Полицията и ФБР искат да ме разпитват.
— Слушай, Марк, предполагам, че нямаш кой знае колко пари, за да ми платиш, нали?
— Нямам.
— По принцип трябва да ми дадеш някаква предплата, а щом я получа, вече съм твой адвокат и можем да работим. Имаш ли един долар?
— Да.
— Ще ми го дадеш ли като предплата?
Марк измъкна от джоба си смачкан долар и протегна ръка.
— Това ми е целият капитал.
Реджи не искаше да взима пари от хлапето, но все пак пое банкнотата, защото правилата си бяха правила, а и едва ли щеше да получи нещо повече. Хлапето сигурно се гордееше, че наема адвокат. Нищо, щеше да намери начин да му ги върне. Тя остави банкнотата на масичката и каза:
— Добре, вече съм твой адвокат, а ти си ми клиент. Дай сега да чуем историята.
Марк отново бръкна в джоба си и извади сгъната изрезка от вестника, който им бе оставил Грийнуей.
— Чете ли това? — запита той. — От днешния вестник е.