— Нямам такова намерение — отсече Уенди.
— Извинете?
— Защото, ако ме накарате да го направя, такива неприятности ще ви създам, че няма да си намерите място в лъскавите си костюми. Ще съдя телевизията. Ще съдя студиото. Ще съдя всеки един от вас лично. Ще изпратя на любимите ви спонсори блогове, в които ще заявя, че вие двамата — и тя посочи към белия мъж и към чернокожия мъж — се занимавате с маймунски секс върху мебелите в кабинета, а тя — и Уенди посочи към азиатката — обича да ви гледа и да мастурбира. Истина ли е? Е, това ще пише в блога. Всъщност ще бъдат няколко. После ще отида и ще добавя коментари от други компютри, неща като: Монтаг го предпочита по груб начин, със сексиграчки или малки животинчета. Ще изпратя защитниците на животните по петите ви. Ще изпратя блоговете и до семействата ви. Следите ли мисълта ми?
Никой не каза нищо.
Тя стана от стола си.
— Връщам се на работа.
— Не, госпожо Тайнс, боя се, че не можете.
Вратата се отвори. Влязоха двама охранители в униформи.
— Охраната ще ви придружи навън. Моля да не влизате в контакт с никого от компанията, докато не сме обсъдили случая. Всеки опит да се свържете с някого от участниците в този казус ще бъде считан за манипулация на доказателствения материал. Освен това заплахите ви срещу мен и моите колеги също ще бъдат взети под внимание. Благодаря за отделеното от вас време.
Глава 31
Уенди позвъни на Вик, но Мейвис не я свърза. Чудесно! Тъй да бъде. „Принстън“ бе на около час и половина с кола оттук. По пътя тя с гняв премисляше станалото и какво би могло да означава то. Лесно беше да се присмее на нелепата и с нищо необоснована клюка, ала тя бе сигурна, че каквото и да се случи отсега насетне, тези сплетни неизменно ще хвърлят сянка върху нейното професионално развитие. И преди е имало намеци — нещо обичайно, когато привлекателна жена се издигне в професията си — ала сега внезапно бяха повярвали на клеветите, и то само защото някакъв идиот ги бе вкарал в блог. Добре дошли в ерата на компютрите!
Ясно, стига толкова.
Щом се приближи до целта на пътуването си, Уенди отново се замисли за казуса: за продължилите контакти с „Принстън“, за това как четирима мъже — Фил Търнбол, Дан Мърсър, Стийв Мишано и Фарли Паркс — са били поставени на колене през последната година.
Единият въпрос беше „Защо?“.
Но по-важният бе „Кой?“.
Уенди си каза, че би могла да започне от Фил Търнбол, защото тук тя имаше някои съмнения. Мушна слушалката на автомобилния телефон в ухото си и набра личния номер на Уин.
Тя отново чу гласа му — твърде надменен за единствената дума, която произнесе:
— Казвай.
— Да те помоля ли за още една услуга?
— Може ли да те помоля за още една услуга? Да, Уенди, може.
— Нямаш представа каква нужда имах от граматичната ти корекция точно в този момент.
— Пак заповядай.
— Помниш ли, че те бях попитала за Фил Търнбол, мъжа, злоупотребил с двата милиона долара?
— Спомням си, да.
— Да речем, че Фил е бил набеден и всъщност не е взел парите.
— Добре, така да е.
— Как би могло да стане това?
— Нямам представа. Защо се интересуваш?
— Почти съм сигурна, че той не е откраднал тези пари.
— Ясно. Кажи ми, моля те, какво те прави „почти сигурна“ в това?
— Той ми каза, че е невинен.
— О, да, това обяснява всичко.
— Има и още нещо.
— Слушам те.
— Добре де, защо, след като е откраднал два милиона долара, нито са го вкарали в затвора, нито са го накарали да върне парите? В момента не искам да влизам в подробности, но има и други хора — всъщност съквартирантите му от колежа — които наскоро също са били въвлечени в скандали. Може да съм била подведена.
Уин не каза нищо.
— Уин?
— Да, чух те. Обичам тази дума — „подведен“, а ти? Тя означава или поне предполага, че се придава женствено фин нюанс на глагола „да преметна някого“.
— Да, страхотно.
Дори въздишката му издаваше надменност.
— Как искаш да ти помогна?
— Би ли могъл да проучиш нещата? Искам да разбера кой е набедил Фил Търнбол?
— Ще бъде направено.