— Не. — Уенди разпери ръце встрани. — Искаш ли — как е правилно да се каже — да ме обискираш?
Двамата хамали се върнаха в къщата. Единият каза:
— Да свалим ли мебелите и от детската стая, госпожо Уилър?
— Започвайте — отвърна Джена. После отново върна поглед към Уенди. В очите й имаше сълзи. — Да отидем отзад.
Джена Уилър вървеше отпред. Отвори плъзгащата се стъклена врата. В задния двор имаше басейн. По водата се носеше син спасителен пояс. Джена се взря в него. После вдигна очи и огледа двора, сякаш щеше да купува къщата.
— Беше злополука — каза Джена. — Когато чуеш какво се случи, надявам се, ще разбереш. И ти си майка.
Сърцето на Уенди се сви.
— Аманда не е популярна сред съучениците си. Понякога това е добре. Намираш си други интереси или се сприятеляваш с други непопулярни деца. Знаеш как става. Ала Аманда не беше такава. Много го преживяваше. Никой не я канеше на сбирки. Нещата се влошиха, когато защитих Дан, но не съм много сигурна, че това е изиграло толкова важна роля. Аманда бе от онези деца, които се засягат твърде много. По цял ден седеше в стаята си и плачеше. С Ноел не знаехме какво да правим.
Тя млъкна.
— И решихте да спретнете събиране вкъщи — каза Уенди.
— Да. Няма да навлизам във всички подробности, но така като че ли беше най-умно. Знаеш ли, че през седмицата учениците от горните класове ходеха до Бронкс, защото бяха открили място, където обслужват непълнолетни? Попитай Чарли, той ще ти каже.
— Не замесвай сина ми.
Джена вдигна ръце нагоре, сякаш се предаваше.
— Добре де, както и да е. Но това е истината. Всички ходеха в онзи клуб и се напиваха, а на връщане караха колите си. Ето защо двамата с Ноел решихме да организираме нещо такова у дома. Щяхме да останем на горния етаж, нямаше да им се пречкаме, щяхме да изстудим няколко бирички и да им ги оставим. Нямаше да ги насилваме да ги изпият, но какво толкова, ти също си била ученичка, нали? Децата и бездруго пият. Защо да не го направят в безопасна среда?
Уенди си спомни за надписите по време на събранието в училище по повод абитуриентското празненство: „Не и в нашия дом“ — кампанията против родителите, които организират събирания в къщите си. „Сигурността убива“ — бе заявил един от бащите и тя сякаш се бе съгласила до известна степен с него.
— Предполагам, че и Хейли Макуейд е присъствала? — забеляза Уенди.
Джена кимна с глава.
— Тя не харесваше много Аманда. Беше идвала у дома само веднъж. Дойде заради алкохола, така мисля. Появиха се само няколко деца. А Хейли Макуейд бе разстроена. Сърцето й беше разбито, задето не я бяха приели в университета. Скара се лошо с Кърби. Ето защо той си тръгна толкова рано.
Гласът й заглъхна. Тя отново погледна към водата в басейна.
— И какво стана? — попита Уенди.
— Хейли умря.
Каза го ей така.
Хамалите се препънаха по стълбите. Единият изпсува. Уенди и Джена Уилър стояха и мълчаха. Слънцето ги огряваше. Дворът се бе смълчал, всичко бе притаило дъх.
— Пи твърде много — рече Джена. — Свръхупотреба на алкохол. Хейли бе дребно момиче. В кабинета намерила неразпечатана бутилка с уиски. Изпила я. Аманда помисли, че е припаднала.
— Ти не се ли обади на 911?
Тя поклати глава.
— Ноел е лекар. Направи всичко възможно да я съживи. Но беше късно.
Джена извърна поглед от басейна. Взря се в Уенди с умоляващ поглед.
— Постави се на наше място, само за миг. Момичето беше мъртво. Нищо не можеше да се направи.
— Мъртвият си е мъртъв — каза Уенди, като повтори думите на Джена преди известно време, когато тя говореше за бившия си съпруг.
— Саркастична си, но имаш право — мъртвият си е мъртъв. Хейли си бе отишла. Беше ужасен инцидент, но нямаше връщане назад. Ние стояхме безпомощни над трупа й. Ноел се мъчеше да й направи сърдечен масаж, ала напразно. Помисли си само! Ти си репортерка. Отразявала си и такива случаи, нали?
— Така е.
— Наясно си, че родителите накрая влизат в затвора, нали?
— Да. Нарича се „непредумишлено убийство“.
— Но това беше нещастен случай. Не разбираш ли? Стават такива неща.
— Четири хиляди пъти в годината — уточни Уенди, като си спомни статистическите данни, цитирани от полицай Пекора.
— Хейли лежи долу. Мъртва е. И ние не знаем какво да правим. Ако повикаме полицията, отиваме в затвора. Случаят е ясен. Животът ни ще бъде съсипан.