— Може би трябва да се обърнете към съдията.
— Тя вече не може да ми помогне.
— А аз мога, така ли?
— Ти си журналистка. При това добра.
— Уволнена.
— Още една причина да го направиш.
— Да направя какво?
Ед Грейсън се наведе напред.
— Помогни ми да го намеря, Уенди.
— За да го убиете ли?
— Той няма да спре.
— Така твърдите вие.
— Но?
— Но аз не желая да участвам в плановете ви за отмъщение.
— Мислиш, че става въпрос за отмъщение?
Уенди сви рамене.
— Не е въпрос на отмъщение — изрече с тих глас Грейсън. — Всъщност тъкмо обратното е.
— Не разбирам.
— Решението ми е добре изчислено. От практическа гледна точка. Говоря за това — да му се отнемат възможностите. Искам да съм сигурен, че Дан Мърсър няма да нарани никого повече.
— Като го убиете ли?
— Да знаеш друг начин? Не става дума за кръвожадност, нито за насилие. Всички ние сме човешки същества, но ако ти направиш нещо подобно — ако генетично или емоционално си толкова объркана, че на всяка цена трябва да нараниш някое дете — е, тогава най-хуманното нещо, което трябва да направят, е да те убият.
— Сигурно е хубаво да си едновременно и съдия, и съд.
Ед Грейсън сякаш се поразвесели от забележката й.
— Вчера съдия Хауърд направи ли правилния избор?
— Не.
— Е, кой освен нас, които сме вътре в нещата, би решил най-добре?
Тя се замисли над казаното.
— Вчера, след съдебното заседание — защо казахте, че съм излъгала?
— Защото излъга. Не си се тревожила, че Мърсър може да се самоубие. Влязла си, защото си се опасявала, че той може да унищожи уликите.
Мълчание.
Ед Ерейсън стана, прекоси кухнята и се спря пред мивката.
— Имаш ли нещо против да си налея вода?
— Заповядай. Чашите са вляво.
Той се взе чаша от шкафа и завъртя крана.
— Имам един приятел — захвана Грейсън, загледан във водата, която пълнеше чашата му. — Добър човек, работи като адвокат, при това доста успешен. Преди няколко години той ми заяви, че е голям поддръжник на войната в Ирак. Аргументира се, като каза, че иракчаните заслужават да бъдат свободни. Аз му отвърнах: „Имаш син, нали?“. Той потвърди и каза, че синът му е студент в Уейк Форест. Попитах го: „Кажи ми честно, би ли жертвал живота на сина си за тази война?“. Зададох му въпрос, за да се замисли по-дълбоко. Все едно господ идва и му казва: „Е, да се спазарим. САЩ печелят войната в Ирак, каквото и да означава това, но в замяна синът ти е прострелян в главата и умира. Само той. Никой друг. Останалите се връщат по домовете си живи и здрави, но твоят син загива“. Попитах приятеля си: „Ще се спазарим ли?“.
Ед Грейсън се обърна и отпи голяма глътка вода.
— Какво ви отговори? — попита тя.
— А какво би отговорила ти, Уенди?
— Аз не съм приятелят ви адвокат, който подкрепя войната.
— Какъв удобен отговор — усмихна се Грейсън. — Честно казано, в подобни мигове на искреност никой от нас не би се спазарил по този начин, прав ли съм? Никой от нас не би рискувал живота на детето си.
— Хората изпращат синовете си на война всеки ден.
— Да, така е, на война можеш да ги изпратиш, но не и на смърт. Има разлика, макар и такава, която включва голяма доза себеотрицание. Може да ти се доще да хвърлиш зарове, да играеш ези-тура, защото всъщност не вярваш, че тъкмо твоето дете ще загине. Различно е. Но в случая нямаш избора, за който говоря.
Той я погледна.
— Аплодисменти ли чакате? — попита го тя.
— Не си ли съгласна с мен?
— Хипотетичните ви съждения омаловажават саможертвата — отвърна Уенди. — Това е глупаво.
— Добре де, може би не е съвсем честно, признавам. Но за нас, Уенди, точно в този момент, има едно съвсем истинско нещо. Дан няма отново да нарани моето дете, а твоят син е твърде голям за него. Но нима ще оставиш всичко да отмине ей така само защото твоето дете е в безопасност? Нима това ни дава право, на теб, пък и на мен, да си измием ръцете?
Тя не отговори.
Ед Грейсън стана от мястото си.
— Ти не си способна да мислиш по този начин, Уенди.
— Не съм бдителна чак дотам, господин Грейсън.
— Не става въпрос за това.
— Но звучи така.
— Тогава си помисли за нещо друго. — Грейсън се вторачи в нея, за да се увери, че и тя го гледа и внимава в думите му. — Ако имаше възможност да върнеш времето назад и да откриеш тази Ариана Насброу…